Задава се краят на българския лев | Новини и анализи от България | DW | 14.07.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Задава се краят на българския лев

България получи одобрение за т.нар. чакалня на еврозоната. Няма как обаче страната да въведе еврото преди 2022, пишат няколко немскоезични издания. Впрочем, 40% от германците са против въвеждането на еврото в България.

Швейцарският "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) посочва, че България възнамерява да влезе едновременно в Механизма на обменните курсове ERM II и в Банковия съюз. ERM II, който е един вид преддверие към еврото, твърдо обвързва с еврото валутата на страната-кандидатка за влизане в еврозоната, като са възможни отклонения от най-много +/-15% от курса на еврото. Поне две години кандидатът трябва без особени сътресения да се справи с тази задача, преди да се премине към въвеждане на еврото. Фактът, че България едностранно е обвързала лева с еврото, не променя с нищо този срок, разяснява изданието.

Случаят с България се различава малко от предишните. Защото днес кандидатите за присъединяване към еврозоната трябва да са и част от Банковия съюз - задължително условие преди въвеждането на еврото. При предишни разширявания на еврозоната това не се е налагало, тъй като тогава Банковият съюз все още не съществуваше. Членството в него означава, че Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт на Майн и Единният съвет за преструктуриране (ЕСП) в Брюксел ще засилят надзора над банковия сектор в България. НЦЦ посочва още, че България може да въведе еврото не по-рано от 2022 година.

Редакцията препоръчва

Готова ли е България?

България иска еврото и на хартия нищо не говори против това: бюджетът на страната е балансиран, а държавният дълг е под 30% от БВП - един от най-ниските въобще в ЕС, пише по темата "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ). България се справя добре и по отношение на инфлацията и дългосрочните лихви. С това България изпълнява тъй наречените критерии за конвергенция. Но, преди да бъде приета в еврозоната, тя ще трябва да докаже още нещо: налага се да издържи изпитанието, наречено Механизъм на обменните курсове. Според Европейската комисия (ЕК), България трябва да подобри своята производителност - отделно от изпълнението на критериите за членство в Банковия съюз. Той беше създаден след избухването на кризата с еврото и не е част от Договора от Маастрихт. Въпреки това България трябва да хармонизира националното си законодателство с европейските правила, което ще бъде подложено на проверка от ЕЦБ. Очаква се това да отнеме около една година, посочва изданието.

ЗЦ припомня и друго: че повече от 10 години след приемането си в ЕС България продължава да е най-бедната страна в Общността, която има и сериозен проблем с корупцията. Брутният продукт на глава от населението е около 7 хиляди евро. За сравнение: в Германия той е 42 хиляди евро, а в Люксембург - цели 103 хиляди евро.

Германците са раздвоени

Според изследване, проведено от социологическия институт Kantrar Emnid, цитирано от сайта wallstreet-online.de, 42% от германците подкрепят идеята в средносрочен план България да бъде приета във валутния съюз. В същото време 40% от анкетираните се обявяват против въвеждането на еврото в България, а 18 процента са посочили, че не могат да се решат. Най-голямо е одобрението за приемането на България в еврозоната сред избирателите на Левицата (59%) и на Социалдемократическата партия (57%). Най-слаба е подкрепата при избирателите на "Алтернатива за Германия" - 25 процента, и ХДС/ХСС - 35 процента.

Проучването е проведено по поръчка на списание "Фокус" в периода 10-11 юли 2018 година. За него са били интервюирани 1010 пълнолетни германци.

 

Реклама