Загубената битка за душата на Европа | Новини и анализи от Европа | DW | 18.09.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Загубената битка за душата на Европа

Символичната битка за душата на Европа, която започна преди една година с букетите за бежанците, вече е решена. Днес ЕС само отчасти олицетворява онова, което Меркел нарече "моята страна". Коментар на Зоран Арбутина.

Когато преди година унгарските власти обявиха, че са затворили и последната пролука в оградата по границата със Сърбия, противоречията в Европа станаха още по-очевидни. Докато унгарският премиер усърдно работеше за превръщането на Европа в крепост, светът се дивеше на кадрите от Германия, където хиляди германци посрещаха по гарите с цветя и плюшени мечета десетките хиляди бежанци, приветствайки ги с "добре дошли!". А канцлерката Ангела Меркел придаде на политиката ново, етично измерение с думите: "Ако трябва и да се извиняваме, че показваме човещина в изключителни ситуации като сегашната, то това не е моята страна!" Бежанците бяха централната тема през онези дни - ставаше дума за хората, бягащи от войните в Сирия, Афганистан и Ирак, или от глада и преследването в своите родни държави. Ставаше обаче и дума за това, в каква Европа искаме де живеем.

Една отворена Европа?

Десетилетия наред отговорът на почти всяка криза беше мантрата: „Ние имаме нужда от повече Европа”. Някогашната Европейската икономическа общност /ЕИО/ постепенно се разрастваше и сплотяваше, превръщайки се в съюз с общ пазар, собствена законодателна комисия и свой парламент с нарастващи правомощия. Работеше се по дори създаването на европейска конституция. Европейците градяха обща външна политика, политика за сигурност и социална политика. И нещо много важно: В големи части на ЕС вече на практика не съществуваха граници. Свободното придвижване на хора и стоки се превърна в принцип и европейците бяха горди от постигнатото. Говореше се за "общ европейски дом", за "Европа без граници". Когато Ангела Меркел реши да пусне бежанците в Германия, нарушавайки по този начин всички валидни дотогава правила, тя действаше тъкмо в името на тази Европа. Ангела Меркел приложи на дело европейските ценности за общността като отворено общество, което съблюдава Женевската конвенция за бежанците и се осланя на европейската солидарност.

Ренационализиране на европейската политика

Противоположната концепция гласеше: Колкото е възможно по-малко Европа - и само онова, без което няма как. Според тази концепция, общата европейска политика трябва да бъде отново ренационализирана. Европа е добра, само когато е полезна - най-вече икономически. Още тогава Виктор Орбан заяви ясно към какво се стреми. В същия ден, в който Ангела Меркел говореше за човещината, за която тя няма намерение да се извинява, Виктор Орбан обяви изграждането на нови огради по границите с Румъния и Хърватия. Идеята на "Шенген" вече не беше основно и неотменимо право, а възможност, която може да се използва, когато е угодно.

Arbutina Zoran Kommentarbild App

Зоран Арбутина

Една година по-късно стана ясно, че идеите на Виктор Орбан се споделят от мнозина. Цяла Европа вече е опасана от огради. Словения издигна ограда по границата с Хърватия, Австрия обяви, че ще построи такава към Италия, България прегради пътя към турската граница, а Македония изгражда съоръжение по границата с Гърция и то с финансова помощ от ЕС. Същевременно много страни, главно в Източна Европа, обявиха, че не искат да приемат бежанци, а най-малкото пък - мюсюлмани. Европейската солидарност там се изразява вече само в ползването на структурните фондове на ЕС!

Една "нова Европа"

Но и от първоначалната бежанска политика на Ангела Меркел вече не е останало твърде много. Някои от съюзниците ѝ - както в Германия, така и в чужбина - й обърнаха гръб. Под натиска на партньорите от ЕС и под впечатлението от изборните успехи на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия” Меркел силно промени бежанската си политика. Сключена беше сделката с Турция, с цел бежанците да бъдат държани на разстояние от Германия. Правителството затегна различни закони, които сега усложняват достъпа на нови мигранти и ускоряват връщането на нелегалните бежанци в родните им страни. Меркел никога няма да си го признае, но де факто курсът на Виктор Обран се наложи в ЕС, а това й даде възможност да остане на власт.

Битката за „душата на Европа”, която символично започна преди една година с букетите цветя за бежанците, вече е решена. Цветята отдавна вече са увехнали. Тогава именно започна краят на ЕС – такъв, какъвто го познавахме дълго време. Разбира се, че ЕС ще продължи да съществува и ще продължи да бъде притегателна сила за много страни и хора по света. Но по своята същност това е един нов съюз и само отчасти олицетворява онова, което Ангела Меркел нарече "моята страна".

Редакцията препоръчва