Загадката ′′Лебенсборн′′ | Начало | DW | 22.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Загадката ''Лебенсборн''

За тях се разказват легенди - специализираните детски домове на нацистите "Лебенсборн", наричани още "места за съвкупление" или "държавни публични домове". Те и до днес са обвити в тайнственост и крият много загадки.

В началото на юни 75-годишният Петер Майер от германската провинция Райнланд-Пфалц получава по пощата писмо, което хвърля светлина върху истинския му произход: пратката съдържа стара спестовна книжка, открита преди 73 години на негово име в Мюнхен от австрийски капитан от Вермахта. На 26 септември 1940 г. той внесъл по сметката 20 райхсмарки - първа вноска за извънбрачния му син, даден за отглеждане в дом на организацията "Лебенсборн".

В тези домове самотни майки можели да раждат или дават за отглеждане децата си, а нацистката държава получавала правото да ги възпитава подобаващо. Между 1936 и 1945 г. в такива домове били настанени към 12 хиляди деца, повечето от които били извънбрачни, т.е. нежелани. За осигуряването на бъдещето им нацистите разкривали спестовни влогове, в които биологичните бащи на децата трябвало да внасят определени суми. Според германския историк Фолкер Кооп, обикновено били внасяни по 10 райхсмарки на месец. Така бащите откупували задължението си да се грижат за децата си, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Преди около година и половина съвсем случайно бяха открити над 400 такива спестовни книжки, а находката постави началото на мащабна операция по издирването на техните собственици.

Сиропиталища или бордеи?

Междувременно едно остро изказване на писателката от български произход Сибиле Левичаров разпали тази пролет наново дебата за есесовските детски домове: в Дрезден тя ги нарече "домове за съвкупление, създадени навремето от националсоциалистите за оплождане на руси германки със сперматозоиди от руси и синеоки есесовци". Левичаров определи продукта от това съвкупление като "полусъщества", "полухора" и "полу-незнамкакво", с което определено възбуди духовете.

Schriftstellerin Sibylle Lewitscharoff

Версията на Левичаров възбуди духовете в Германия

В действителност домовете "Лебенсборн" не са били нито благотворителна организация, нито безобидна социална институция, както отсъжда един американски военен съдия по време на процеса в Нюрнберг. Едноименното дружество, създадено с благотворителна цел, е регистрирано на 12 декември 1935 г. от десетима ръководители на СС по идея на райхсфюрера Хайнрих Химлер, припомня "Нойе цюрхер цайтунг". И макар лозунгът на организацията - "Благословена е жената с арийска кръв" - да свидетелства за расистки мотиви, оценката на историците Йоахим Фест и Карл Брахер, които определят домовете "Лебенсборн" като "държавен бордей за освежаване на германската мъжка раса", не е съвсем вярна. Те са били по-скоро един вид родилни отделения - на първо място за есесовски семейства, но и за други "арийски" жени или родилки "без наследствени болести", които имали основателни причини да раждат децата си далеч от дома или да ги запазят в тайна.

Книгата на Георг Лилиентал "Съюзът "Лебенсборн" - инструмент на националсоциалистическата расова политика" /издадена през 1985/ не успява да сложи край на спекулациите около домовете, наричани още "есесовски бордеи" или "ферми за хора". Но, както е добре известно - пътят на историческата истина до общественото възприятие понякога е дълъг, а лансирането на сензации за "жени, които искат да подарят на фюрера по едно дете", винаги е по-лесно от анализа на историческите факти, пише "Нойе цюрхер цайтунг".

"Бъдещата аристокрация"

Родилките влизали във въпросните домове обикновено към третия месец от бременността си - още преди да се види, че чакат бебе. След раждането на детето майката имала право да реши дали да го вземе със себе си или да го остави за отглеждане в дома. Във втория случай организацията "Лебенсборн" получавала правата на настойник и се опитвала да намери за кърмачетата благонадеждни приемни семейства с националсоциалистически убеждения.

Dokumentarfilm Kindertransport von Mark J. Harris

Нацистите вярвали, че децата от "Лебенсборн" са "бъдещата аристокрация"

Всяко родено в такъв дом дете автоматично било приемано за член на СС и получавало възрастен есесовец за свой кръстник. Вместо кръщене се извършвал ритуалът "даване на име", на който майката на кърмачето и неговият кръстник полагали клетва да възпитават детето в националсоциалистически дух, а кръстникът поемал грижата за детето. В негова полза били откривани спестовна книжка и застраховка, които трябвало да му осигурят възможно най-добър старт в живота. Националсоциалистическият режим в Германия гледал на тези деца като на "бъдещата аристокрация".

Разгромът на Германия във войната и залезът на Третия райх променили нещата коренно - много деца от домовете "Лебенсборн", дадени на приемни семейства, били върнати обратно за отглеждане в социалните домове. По време на националсоциалистическия режим приемните родители имали право на допълнителни облаги, но когато те отпаднали, отглеждането на децата престанало да бъде атрактивно и много от приемните семейства гледали час по-скоро да се отърват от тях. И в крайна сметка за много от децата на "Лебенсборн" програмираният успешен старт в живота така и не се състоял, а блястящого им бъдеще си останало само в плановете на нацистите.

Редакцията препоръчва