Забранената държава на Милке | Начало | DW | 23.01.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Забранената държава на Милке

Сграда №1 на "Норманенщрасе" в Берлин е сив и злокобен бетонен блок. Тази най-мрачна постройка в непристъпната крепост на Щази е била до 1990 г. главна квартира на Ерих Милке - безмилостния шеф на гедерейската ДС.

Времена на ужас и терор

Времена на ужас и терор

Това е една мрачна крепост - крепост, чиито безбройни сгради са избуявали през годините също тъй диво и неконтролируемо, както властите, които са били настанени в нея: Държавната сигурност на бившата ГДР. Само в централата й в Берлин са работили 3 600 чекисти. Те са обитавали "забранената държава", непристъпната крепост между "Норманенщрасе" и "Франкфуртер Алее" - до януари 1990 година, когато разгневеният народ най-сетне щурмува и опустошава централата на Щази.

Erich Mielkes ehemaliges Arbeitszimmer, DDR, Ministerium für Staatssicherheit

Кабинетът на Ерих Милке

Вкусът на злото

Най-мрачната сграда в крепостта на Щази е сграда номер едно - главна квартира на Ерих Милке до края на зловещата му власт. Тук на 600 кв.м площ той се е разпореждал - произволно и безмилостно - със съдбите на хората близо три десетилетия. Със специално устройство, управлявано чрез лост, всяко досие, което е нареждал да му донесат, било изпращано от мазетата на крепостта директно на огромната му писалищна маса.

И след основния ремонт сградата, специално обзаведена някога за него, остава такава, каквато е била - сив и злокобен бетонен блок, въплъщаващ естетиката на грозотата. При санирането са направени само дребни промени - толкова, колкото е необходимо, за да се превърне бившето обиталище на тайната власт и репресиите в музей.

Тези дни музеят най-после беше отворен за посетители - след дългогодишни дискусии дали централата на Милке да бъде запазена, как да бъде санирана, дали изобщо да бъде превърната в музей. В безкрайните препирни в последна сметка надделяват гражданските комитети, които след щурмуването на сградата през януари 1990 г. се настаняват в нея. Те упорито настояват за съхраняването й като автентичен исторически обект.

BStU MfS_SdM-Fo-173_Bild_5

Ерих Милке през 1970 година

Блудкаво, примитивно, грозно

Експерти възразяват, че подобна задача не е по силите на "аматьори", с това трябвало да се заемат професионални историци. Няколко граждански комитета се обединяват в т. нар. Антисталинистка акция и налагат искането си. Именно Антисталинистката акция, заедно със Службата за архивите на Щази става уредник на музея.

Помещенията в сграда номер едно са боядисани в блудкави цветове - точно както е било преди; изтъркани столове, помпозни кресла, грозни саксии, всевъзможни безвкусни дрънкулки изпълват пространството, което все тъй носи кичозно-бруталната атмосфера и демонстрира примитивния вкус на една човеконенавистна власт, държала в страх цяла една държава.

Редакцията препоръчва