Забравени истории: съпротивата на полските еврейки срещу нацистите | Новини и анализи от Европа | DW | 24.09.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Забравени истории: съпротивата на полските еврейки срещу нацистите

Историята на много от тези жени е героична. Те са вдигали във въздуха железопътни линии и са умирали в сражения срещу нацистите - необикновено голям брой полякини от еврейски произход са участвали активно в съпротивата.

Историчката Джуди Баталион разказва част от тези истории в своята книга "Никога не казвай, че сме обречени на смърт. Забравените истории на еврейски участнички в съпротивата".

"Ако ще умираме, да умрем заедно. Но нека нашата смърт бъде героична!". Тези смели думи са били изречени от една полска еврейка през февруари 1943 година в еврейското гето на град Беджин, Горна Силезия. Именно там се е намирала главната квартира на еврейското съпротивително движение по време на германската окупация на Полша. 

Джуди Баталион е внучка на оцеляла от Холокоста полска еврейка и днес живее в Ню Йорк. Родената в Монреал авторка попада в националната библиотека на Великобритания на неразказаната все още история на еврейските жени от въоръжената съпротива. Сред историческите документи, които разглеждала, попаднала и на еврейското издание „Freuen in di Ghettos“ („Жените в гетата“). То съдържало множество лични истории за саботажи, огнестрелни оръжия, маскировки и динамит.

Активно участие в съпротивата

След 10 години изследователска работа и писане Баталион стига до извода, че необичайно голям брой полски еврейки са участвали активно в съпротивата срещу нацистите - енергично и решително, а понякога и с насилие те набавяли нелегално оръжия, участвали в саботажи на железопътни линии или поставяли огромни количества взрив.

Редакцията препоръчва

Фрумка Плотницка, ръководителката на съпротивата на еврейските жени в Полша, загива през 1943 г. в сражение с нацистите, а 19-годишната тогава Рениа Кукиелка и безброй други жени действали като куриерки: използвали своя „нееврейски“ външен вид, за да помагат на хора от гетата да се сдобият с документи, пари в брой, информации и боеприпаси.

Други жени се включвали във въоръжената борба като партизанки или се присъединявали към чуждестранни съпротивителни групи. Създавали мрежи за спасяването на хора, осигурявали скривалища за евреи. Освен това оказвали „морална, духовна и културна съпротива“, както пише в книгата си Баталион, като разпространявали еврейска литература или организирали социални кухни за сираци.

Пример за този вид културна съпротива е поведението на Хеня Райнхарц - млада жена от еврейското гето в полския град Лодз. Заедно с други жени тя участвала в спасяването на множество книги от еврейската библиотека в града, които тайно пренасяли в гетото.  „Създадохме един вид нелегална библиотека“, написала по-късно самата Райнхарц.

В книгата си Джуди Баталион съживява спомена за еврейските жени от съпротивата въз основа на разказани лични истории и исторически документи. Произведението е научно обосновано и увлекателно. С изключително майсторство на разказвач и с голяма точност авторката разкрива една забравена глава от историята.

"Носим отговорност"

На немски книгата е преведена от Мариа Цетнер, която в интервю за ДВ посочва защо е толкова важно тя да излезе тъкмо на немски: „Срамувах се, когато четях и превеждах всичко онова, което германците са причинили на еврейските жени. Като германци носим отговорност този спомен да не избледнява и да бъде съхранен за идните поколения. Носим отговорност и за това, случилото се никога повече да не се повтаря“, казва тя.

Авторката Джуди Баталион уверява, че тъкмо сега има нужда да бъдат разказвани такива истории: „Прекрасно е да научим, че е имало такива жени и да знаем, че те са оказвали сериозна съпротива.“

В САЩ и Великобритания книгата пожъна голям успех и дори влезе в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“. Има заявен интерес по нея да бъдат заснети игрален и документален филм.