Забравените уроци на българското съпричастие | Новини и анализи от България | DW | 19.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Забравените уроци на българското съпричастие

Защо България проявява днес нетърпимост към бежанците? И безпаметство към собствената си история? По-развита и по-богата ли е била преди 120 години, когато съпричастно отваря врати за прокудените и преследвани арменци?

Николай Цеков потърси за отговори тенис-легендата Юлия Берберян и професорите по история Пламен Цветков и Андрей Пантев.

Извъшените в края на 19-ти век масови погроми над арменското население в Османската империя са първото значимо изпитание пред хуманността, милосърдието и състраданието на младата българска нация, от което тя излиза с чест. Многохилядният поток от измъчени хора, изгубили всичко в кървавите „абдулхамидови“ дни и нощи на 1896 г. е причина за четирикратно увеличение на броя на арменците в България. По време на Балканската война арменската общност в страната вече наброява поне 20 хил. души. Керваните от бягащи към българските граници мъже, жени и деца след започналия през април 1915 г. невиждан дотогава геноцид над арменския народ, довеждат до ново двукратно увеличение на този брой.

През 1923 г. въпреки огромната следвоенна разруха и 300 000-те българи-бежанци от изгубените български земи, правителството на Александър Стамболийски дава на всички арменски изгнаници българско гражданство. През всички периоди на арменската трагедия българските власти осигуряват не само подслон, но и отварят трансграничен коридор към други страни за бягащите стотици хиляди арменци, припомня Юлия Берберян. Правителството, Червеният кръст и Православната църква помагат на клетниците да получат първите международни „нансенови“ паспорти (пасавани), които им откриват пътя към останалите арменски общности по света. Грабежите, които са съпровождали убийствата на арменци, оставят бежанците без пукната пара.

„В България те са принудени да започнат работа от нулата – като обущари и коняри например. По-късно някои успяват да открият фотографски и бижутерски ателиета и да станат търговци, лекари, часовникари и артисти. Както икономическият просперитет на Османската империя през Средновековието се е дължал на приемането на прокудените от Испания евреи, така и отчасти подемът на България след Първата световна война в значителна степен се свързва с предприемаческата инициативност и висококвалифицирания труд на арменската интелигенция. Ако имаше в България издание на „Кой кой е?“, щяхте да се учудите от големия брой успели интелектуалци, чиято съдба е свързана с трагедията на арменската диаспора в Османската империя“, изтъква историкът Андрей Пантев.

Armenische Flüchtlinge in Syrien

Арменски бежанци, 1915 г., архивна снимка

Кой отгледа българската ксенофобия

„На арменските бежанци България се е сторила като късче от рая. Освен, че в нея вече царял мир, магазините били пълни с храна. Така са ни разказвали нашите баби и дядовци. Те ни казваха, че за да се отблагодарим на България, трябва много да я обичаме“, спомня си Юлия Берберян. И добавя: “Вече не бяхме бежанци, а част от българския народ, от неговите работници, занаятчии, интелектуалци и войници (много арменски доброволци се бият за България в Балканските войни, командвани от прочутия с храбростта си генерал Андраник Озанян – б.а.) , музиканти и спортисти. За да не забравим езика си, построихме училища. Построихме и църкви. България беше станала вече наш дом. Беше ни хубаво у дома“, допълва известната спортистка и треньорка.

Какво обаче се е променило в душите на потомците на българите от първата половина на миналия век, които не само са приютили арменците, описани в безсмъртното стихотворение на Яворов, но и са спасили съотечествениците си евреи от нацистките лагери? Защо ксенофобията, параноята и злорадството избутват човещината и съпричастността от публичното пространство при дебатите за същността и съдбата на прокудените от Сирия, Ирак и Афганистан мъже, жени и деца, представяни като „икономически имигранти“, а не като търсещи спасение хора?

Историкът Пламен Цветков свързва злокачествената промяна в отношението на българите към бежанците с упорито насажданите след 1944 г. от комунистическия режим омраза и подозрение към всичко, което не се вмества в „ценностите“ на подкрепяната отвън диктатура. „Разбира се, не бива да идеализираме българския народ дори когато е приемал арменците или е спасявал „своите“ евреи. Така например, в пика на арменското преселение през 1904-1905 г. са извършени тежки погроми срещу гръцките заселници по Черноморието. Независимо от това, българският народ е показал състрадание към жертвите на гоненията. Комунистическият режим не само че зачеркна този светъл спомен, но и сам произведе гонения и бежански потоци от България към нейните съседи“, припомня проф. Цветков.

Според него, издиганите от България, Унгария и Гърция стени от тел са злокобен знак за връщане към Студената война и Берлинската стена. „Насаденият от съветската окупация комунизъм разтури черквите ни, затвори училищата ни, нарече фашисти нашите бащи занаятчии. И ето че България, която през 1943 г. бе спасила от германските концлагери 48 000 български евреи, а през есента на 1944 г. вдигна „по списък” петдесетина свои граждани арменци и ги запрати по съветските лагери и затвори, за да не се върнат никога от там."

Bulgarien Denkmal Massaker an den Armeniern

Паметник на жертвите на геноцида над арменците, Варна

Тогава арменците (а също турците и евреите), използваха някакви разпоредби на ООН за право на избор на ново местожителство като насилствено изселени от родните си места и хукнаха, в средата на миналия век, да напускат комунистическа България. А тя буквално ни изгони, като ни прибра документите за самоличност. Ливан ни приемаше като политически бежанци. Тръгвахме почти като „изменници на Родината” и връщане назад нямаше“, свидетелства Юлия Берберян.

Ненаучените уроци на историята

Според професор Андрей Пантев, промяната в отношението към чужденците е белег за моралния срив на българската нация. В дългата си кариера на професионален историк той не е виждал документи или публикации за „протести“ и „контрапротести“ срещу бежанците в България по времето на арменските кланета. „Вероятно тогавашните българи много по-осезаемо са чувствали и са били съпричастни към мъките на братята си арменци, подгонени от общия угнетител. А сега дори в понятието „икономически емигрант“ влагаме криминален оттенък, сякаш правото на хората навсякъде по света да потърсят другаде сносен живот и бъдеще за децата си е някакакъв вид организирана престъпност! Не намирам за нормални и призивите Европа да приема само християни– нима подгонените от войните мюсюлманите, будисти, юдеи не са човеци? Когато сме декларирали свобода на движението на хора, стоки и капитали няма как да не посрещнем и предизвикателства като промените в демографските баланси и в конкуренцията за работните места. А издигането на джамии не означава, че се създават гнезда на терористи!“, смята проф. Пантев.

Той припомня забравеното послание на Търновската конституция, която обявява всеки роб, стъпил на българска земя, за свободен. „Аз знам кой раздухва омразата към бежанците.Това са хората, които не са чели Яворовото „Арменци” и чиито тройки по български език и литература са написани по милост. Моля се на Бога този свят наръчник по милосърдие да не бъде изхвърлян от учебната ни програма. Ако някой не знае, – има и такава дискусия...“, заключава Юлия Берберян.

Редакцията препоръчва

Реклама