Забравените жертви на Донбас | Новини и анализи от Европа | DW | 19.02.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Забравените жертви на Донбас

Жени и майки, чиито мъже и синове за безследно изчезнали по време на боевете в Донбас, преживяват истинско ходене по мъките, опитвайки се да научат нещо за тях. Драматичните съдби на три жени разказва Флориан Нойхоф.

Любов Конопатская тъжи за своя син

Любов Конопатская тъжи за своя син

Гробът на Сергей е в гробището на запустялото село Широкая дача из степите на Източна Украйна. Сергей  загинал през лятото на 2014 година при боевете за Иловайск, водени между украинските части и проруските сепаратисти. В тези боеве загинали стотици украински войници. Много други попаднали в плен. Само ден преди да бъде убит, Любов Конопатская разговаряла със сина си по телефона. Това бил и последният им разговор.

В търсене на сина

Майката така и не узнала нищо от армейското командване. След период на неизвестност тя се свързала с негови другари, оцелели от битката при Иловайск, както и с доброволци, които издирвали безследно изчезнали войници. Едните разказвали, че Сергей е бил ранен и изпратен в болницата в Кривой рог. Другите твърдели, че е бил пленен. Любов Конопатская заминала за Кривой рог, но и там не открила сина си. Постепенно майката загубила надеждата, че синът ѝ е жив, а когато ѝ предали обгорелия му мобилен телефон и били взети ДНК-проби, окончателно се убедила, че е мъртъв.

По време на боевете в Донбас през 2014 година голяма част от украинските войници загиват в региони, които по-късно преминават под контрола на проруските сепаратисти. Украинските войници нямат идентификационни значки, а това затруднява разпознаването на често пъти обгорелите тела. Много от участниците в боевете освен това са доброволци, затова министерството на отбраната не разполага с никакви данни за тях.

В плен на сепаратистите?

В една скромна хотелска стая Виктория Маркина разглежда сватбените си снимки. Жилището, в което е живяла преди, отдавна е необитаемо. Виктория бавно разлиства страниците на фотоалбума, напомнящи за миналите щастливи времена. Мъжът ѝ Андрей работил в един от заводите в Кривой рог. През 2014 година го мобилизирали и изпратили на фронта в Донбас. Виктория останала сама с двете деца. Андрей изчезнал безследно по време на боевете за Иловайск. При последния им телефонен разговор, по време на отстъплението на украинските войски, Виктория чувала и стрелба. "Усещах, че той се обажда, за да се прости с мен. Чувах как до него двама негови другари също се опитват да позвънят на свои близки. Казах му, че не трябва да се прощава и че неговите другари трябва да ни гостуват, когато свърши всичко", разказва Виктория.

Виктория Маркина не е изгубила надеждата, че ще намери сдъпруга си

Виктория Маркина не е изгубила надеждата, че ще намери сдъпруга си

Първоначално тя смятала, че мъжът ѝ е загинал, но няколко дни по-късно в новинарската емисия на самопровъзгласилата се „Донецка Народна Република“ показали пленени украински войници. Сред тях бил и Андрей. И Виктория тръгнала да търси съпруга си. Това се оказало истинско ходене по мъките. Опитали се дори да я изнудват за пари. Жената се опитала да получи помощ от украинските власти, но била поразена от бездушието и липсата на състрадание, с които се сблъскала. "Един от офицерите на СБУ (Службата за безопасност на Украйна) ми каза: Тук имаме камион с тела на загинали. Идете и си изберете едно от тях", разказва Виктория.

Тя се запознала и с други жени, чиито мъже са изчезнали безследно в Донбас. Заедно създали група във Фейсбук и организират протестни акции с цел да принудят правителството в Киев да издири изчезналите войници в Източна Украйна. Жените от групата поддържат постоянен контакт и взаимно се подкрепят. Това дава сили и на Виктория да продължи търсенето. "Винаги ще вярвам, че мъжът ми е жив", казва тя.

Излъганото доверие

Елена Сухак седи в читалнята на библиотеката в Одеса и държи в ръце голяма снимка на сина си. Откакто той е изчезнал безследно в Донбас, тя не престава да го търси. Обръщала се е към украински доброволци, давала дори подкупи на бойци, воюващи на страната на сепаратистите. Накрая й казали, че синът е взет в плен. Елена е убедена, че принуждават сина ѝ да работи в някоя мина в Луганск. "Отговорност за неговата съдба носят украинските власти. Безкрайно съм разочарована. Ние поверихме на правителството най-скъпото, което имаме, но властите не правят всичко, което би било по силите им, за да освободят нашите деца", казва тя с горчивина.

Редакцията препоръчва

Реклама