Заблуди и истини за Кенеди | Новини и анализи по международни теми | DW | 28.06.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Заблуди и истини за Кенеди

За едни той е мит, легенда. Други го смятат за най-надценяваната личност в американската история. Едно е сигурно - истините за Кенеди, които не знаем, са много повече, отколкото предполагаме.

Какъв щеше да е днес светът, ако не бяха онези фатални изстрели през 1963 година, които убиха американския президент Джон Ф. Кенеди? Мнозина са се опитвали да отговорят на този въпрос. За любителите на конспиративните теории Кенеди е реформатор и посланик на мира, ликвидиран от противниците на мира. Ако не бяха го убили, войната във Виетнам вероятно щеше да ни бъде спестена, а Студената война не би продължила толкова дълго, твърдят те. Други са доста по-умерени в преценките си. Те припомнят едно проучване, проведено малко преди края на Студената война, в което историци и журналисти стигат до извода, че Кенеди е "най-надценяваната личност в американската история".

В романа си "Idlewild" британският журналист Марк Лоусън описва какво би се случило, ако Кенеди беше оцелял при атентата в Далас: заради войната във Виетнам той би приключил втория си мандат като най-непопулярния президент в историята на САЩ. "Кенеди, колко деца уби днес?", щяха да скандират демонстрантите пред Белия дом. Да не говорим, че заради връзката му с Мерилин Монро Кенеди щеше да се разведе с Джаки, фантазира още Лоусън.

В една друга книга - "22 ноември 1963" - авторът Стивън Кинг връща главния си герой от 21 век назад във времето, за да предотврати един от най-разтърсващите атентати в историята на човечеството. Той успява, но това не помага на Кенеди да се задържи на върха - още на следващата година той губи президентските избори, събитията във Виетнам водят до избухването на ядрена война, а в годината 2012, в която спасителят на Кенеди се връща след мисията си в Далас, Америка е място на мрака и ужаса. Едно нещо е сигурно: че атентатът в Далас превръща политика Джон Ф. Кенеди в мита Джей Еф Кей.

Президентът и сексът

John F. Kennedy Junior - Taufe

1960 година: Джон и Джаки Кенеди със сина им Джон-младши

Фред Дътън, който дълги години е ключова фигура в Демократическата партия, виден петролен лобист и съветник на президента, казва за Кенеди следното: "Той беше като Господ - можеше да има всяка жена. Която и когато си пожелаеше". И наистина - на Кенеди се приписват афери с безброй жени: прочути актриси, студентки, секретарки в Белия дом, включително тази на собствената му съпруга. Говори се също така, че Кенеди имал връзка със снахата на издателя на "Нюзуик" Бен Брадли, с която бил пушил марихуана в Белия дом. Освен това президентът, който получавал главоболие, ако не прави секс поне веднъж на ден, както сам бил разказал на британския премиер Макмилън, използвал често услугите на проститутки. Особено рискови били връзките му с елитни проститутки, като Джудит Кембъл например, която била същевременно любовница и на известни мафиотски босове. В същото време е добре известно, че "Господ" Кенеди не е бил особено добър любовник. Жаклин Кенеди доверява на своя лекар, че сексът със съпруга ѝ е незадоволителен. "Свършва бързо и веднага заспива", оплакала се Първата дама.

Един много болен човек

От разсекретените по-късно медицински заключения става ясно, че Кенеди се е борил с тежки болести. Още като младеж той развива хипокортицизъм, известен още като Адисонова болест, която - ако не се лекува, може да доведе и до смърт. Затова Кенеди взима кортизон, от който пък получава силни болки в гръбначния стълб. Въпреки няколкото операции болките продължават да го тормозят. Личната му лекарка Джанет Травел му поставя редовно инжекции. Освен това президентът взима медикаменти срещу смущения в чревния тракт, антибиотици срещу хронична инфекция на пикочните канали вследствие на неизлекувана венерическа болест, тестостерон против загубата на тегло и риталин като сънотворно средство.

За да се справи с постоянното усещане за отпадналост, предизвикано от Адисоновата болест и упойващите вещества, Джон Кенеди прибягва до услугите на Макс Джакобсон, известен по онова време като "Dr. Feelgood". Той започва да приготвя на президента коктейли от амфетамини и неизвестни субстанции, които лекарите в Белия дом определят като "небезопасни". Президентът обаче отхвърля техните предупреждения с думите: "Не ме интересува. Дори да е конска пикня, важното е, че действа".

Иконите на Америка

В днешни времена Джон Кенеди никога не би станал президент. В ерата на тоталното осветляване на всички кандидати за президент, на феминизма и на моралните ценности Кенеди би се провалил още в самото начало. Един Бил Клинтън например трябваше да се подложи на процедура по импийчмънт и да отговаря на множество неудобни въпроси заради едно петно от семенна течност върху роклята на практикантката Моника Люински. Джон Кенеди със сигурност не е допускал, че подобно нещо може да се случи.

И въпреки това Кенеди продължава да живее в масовото съзнание на американците като един от най-великите президенти на САЩ - редом до основателя на нацията Джордж Вашингтон, спасителя на нацията Ейбрахам Линкълн и реформатора на нацията Франклин Рузвелт. Това се потвърждава от множество социологически проучвания. А в световното обществено съзнание образът на двойката Джон и Джаки Кенеди се е наложил като една от иконите на "американското столетие".

Най-опасното място в света

John F. Kennedy 1963 in Berlin

През юни 1963 година Кенеди е на посещение в Берлин. В рамките на тази визита той държи реч, в която произнася прочутите си думи "Аз съм берлинчанин".

Когато през януари 1960 г. в речта при встъпването му в длъжност Кенеди произнася думите, че САЩ са решени "да платят всяка цена, да понесат всяка тежест и жертва", за да осигурят мира, всички си мислят за Берлин. Разделеният град е по онова време най-опасното място в света. Там двете господстващи световни системи се гледат очи в очи и всяко погрешно движение, всеки неволно произведен изстрел може да предизвика нова световна война. За последиците от подобна война Кенеди се е информирал още в първите дни на мандата си. Неговият предшественик Дуайт Айзенхауер му завещава планове за изпреварващ ядрен удар срещу Съветския съюз, които предвиждат изстрелването на 3 432 ракети с ядрени бойни глави по общо 1 077 "военни и промишлени обекти" на съветска територия. Според плана, известен като "SIOP-62", 54 процента от населението на Съветския съюз ще загинат още през първите 72 часа на войната. Американските военни експерти твърдят, че след този изпреварващ удар Съветите вече няма да са в състояние да нанесат ответен удар по САЩ и техните съюзници, но в резултат на ядреното нападение Земята ще бъде покрита от радиоактивни облаци.

Този сценарий, наричан още "ядрен Холокост", не се харесва на Кенеди и той възлага на военното министерство да разработи друг, по-приемлив вариант. Шефът на Пентагона Робърт Макнамара и професорът по икономика Карл Кейсън предлагат план за изпреварващ ядрен удар, който да извади от строя само съветските ядрени оръжия. Този вариант предвижда жертвите да бъдат сведени до "само" 1 милион съветски граждани.

Атентатът и конспиративните теории

Колко уязвим е човек, дори когато този човек е президент на могъща държава като Америка, става ясно на 22 ноември 1963 година, когато един отчаян неудачник на име Лий Харви Осуалд убива Джон Ф. Кенеди. И до днес много хора вярват на всевъзможните конспиративни теории, които делят света на добър и лош: от едната страна са заговорниците, мафията, ЦРУ, оръжейното и петролното лоби, крайните десни сили, кубинците и руснаците; а от другата страна е жертвата, човекът, дал всичко за мира.

Много американци, а и много хора по цял свят, отказват да се примирят с факта, че изстрелите в Далас трябва да се разглеждат като дело на един човек, получил съвсем случайно възможността да впише името си в историята. А всъщност е точно така. Но това вече е друга история.

Редакцията препоръчва

Реклама