Журналистическата организация “Бундеспресеконференц”
13 януари 2008
Реклама
„Бундеспресеконференц” или на български: конференция на федералната преса: така се нарича организацията, която обединява всички акредитирани към Бундестага и правителството журналисти. Тя се издържа от членски внос. Пари в нея не постъпват нито от държавната хазна, нито от някоя фирма и сдружение на икономиката.
Журналистите в Бундеспресеконференц имат една цел: да играят успешно ролята си на коректив на властта или иначе казано: да не се оставят да бъдат водени за носа от управляващите.
Председателят на "Бундеспресеконференц", Петер Ерлих, кореспондент на Файнешъл таймс Дойчланд, открива първата за тази година пресконференция. В залата броят на журналистите не е особено голям. На подиума са седнали говорителите на правителството и на отделните министерства. Настроението е все още новогодишно и миролюбиво. И все пак първите достойни за уважение словесни хватки не закъсняват.
Каква е позицията на германската канцлерка за престъпността сред младите чужденци?
опитва се да разбере колега от "Зюддойче цайтунг" и разбира се, се прицелва в появилите се заради това разногласия в управляващата коалиция. Правителственият говорител се опитва да заобиколи въпроса с порой от думи и е прекъснат от ехидното подмятане на журналиста от "Зюддойче цайтунг":
"Правилно ли Ви разбирам: май пак се е появил дебат, чиито конци се дърпат от федералната канцлерка, но тя самата не желае да участва в него?"
Журналистите в Бундеспресеконференц имат няколко основни принципа, които им помагат да отстояват независимостта на изданията, които представят. Най-напред: на пресконференции канят журналистите, а не властта. За целта организацията има своя сграда в Берлин. Разбира се, в канцлерството, министрествата и различните браншови съюзи на икономиката също организират срещи с медиите на своя територия. Разликата обаче е в това, че те, а не журналистите определят правилата. В сградата на Бундеспресеконференц домакини са журналистите, при това три пъти в седмицата - задължително. Темите се определят от журналистическата организация . Разбира се, в зависимост от актуалните събития броят на пресконференциите се увеличава, а на подиума седят често не говорители, а министри или канцлерката Меркел. Интересното е, че те рядко отказват покана.
Берлин не винаги е бил седалище на Бундеспресеконференц.
Вярно, тук по време на Ваймарската република е съществувала независима организация на журналистите, отразяващи политическите събития от столицата. По нейно подобие през 1949-та годинна се създава сдружението на журналистите, акредитирани към парламента и правителството. Рожденното му място обаче е Бон – бившата столица на федералната република. Конкретният повод е недоволството на журналистите от недобронамереното отношение на германското правителсто към тях, както и спестяваната им информация по важни за държавата теми. Когато през 1999-та година Бундеспресеконференц се сбогува с Бон, за да последва министрите и депутатите в Берлин, мнозина бързат да припомнят за записаното в учредителния протокол на организацията преди 50 години: задължението за обективност и преданост на истината.
"При тези патетични думи канцлерът Конрад Аденауер сбърчил чело и извикал гръмко “Хайде, де!”. Това, врочем, е първата реплика по време на пресконференция на организацията, отбелязана в протокола, "
казва журналистът Даниел Гофарт, дългогодишен член на ръководството на Бундеспресеконференц. На стотиците конференции, на които е присъствал се е сблъсквал, с какви ли не говорители на министерства и правителства:
"Трудности има с всички. Това се предполага от позицията, която те заемат и задълженията им: от една страна да информират, а друга – да останат лоялни към правителството" казва с разбиране журналистът от “Ханделсблат”. Впрочем добрият тон е задължителен за пресконференциите на журналистическата организация “Бундеспресеконференц”. Това обаче не означава угодни въпроси и спестяване на неприятни факти. Защото близостта до властта е опасно изкушение, което много бързо може да превърне журналистиката в слугинаж.
Журналистите в Бундеспресеконференц имат една цел: да играят успешно ролята си на коректив на властта или иначе казано: да не се оставят да бъдат водени за носа от управляващите.
Председателят на "Бундеспресеконференц", Петер Ерлих, кореспондент на Файнешъл таймс Дойчланд, открива първата за тази година пресконференция. В залата броят на журналистите не е особено голям. На подиума са седнали говорителите на правителството и на отделните министерства. Настроението е все още новогодишно и миролюбиво. И все пак първите достойни за уважение словесни хватки не закъсняват.
Каква е позицията на германската канцлерка за престъпността сред младите чужденци?
опитва се да разбере колега от "Зюддойче цайтунг" и разбира се, се прицелва в появилите се заради това разногласия в управляващата коалиция. Правителственият говорител се опитва да заобиколи въпроса с порой от думи и е прекъснат от ехидното подмятане на журналиста от "Зюддойче цайтунг":
"Правилно ли Ви разбирам: май пак се е появил дебат, чиито конци се дърпат от федералната канцлерка, но тя самата не желае да участва в него?"
Журналистите в Бундеспресеконференц имат няколко основни принципа, които им помагат да отстояват независимостта на изданията, които представят. Най-напред: на пресконференции канят журналистите, а не властта. За целта организацията има своя сграда в Берлин. Разбира се, в канцлерството, министрествата и различните браншови съюзи на икономиката също организират срещи с медиите на своя територия. Разликата обаче е в това, че те, а не журналистите определят правилата. В сградата на Бундеспресеконференц домакини са журналистите, при това три пъти в седмицата - задължително. Темите се определят от журналистическата организация . Разбира се, в зависимост от актуалните събития броят на пресконференциите се увеличава, а на подиума седят често не говорители, а министри или канцлерката Меркел. Интересното е, че те рядко отказват покана.
Берлин не винаги е бил седалище на Бундеспресеконференц.
Вярно, тук по време на Ваймарската република е съществувала независима организация на журналистите, отразяващи политическите събития от столицата. По нейно подобие през 1949-та годинна се създава сдружението на журналистите, акредитирани към парламента и правителството. Рожденното му място обаче е Бон – бившата столица на федералната република. Конкретният повод е недоволството на журналистите от недобронамереното отношение на германското правителсто към тях, както и спестяваната им информация по важни за държавата теми. Когато през 1999-та година Бундеспресеконференц се сбогува с Бон, за да последва министрите и депутатите в Берлин, мнозина бързат да припомнят за записаното в учредителния протокол на организацията преди 50 години: задължението за обективност и преданост на истината.
"При тези патетични думи канцлерът Конрад Аденауер сбърчил чело и извикал гръмко “Хайде, де!”. Това, врочем, е първата реплика по време на пресконференция на организацията, отбелязана в протокола, "
казва журналистът Даниел Гофарт, дългогодишен член на ръководството на Бундеспресеконференц. На стотиците конференции, на които е присъствал се е сблъсквал, с какви ли не говорители на министерства и правителства:
"Трудности има с всички. Това се предполага от позицията, която те заемат и задълженията им: от една страна да информират, а друга – да останат лоялни към правителството" казва с разбиране журналистът от “Ханделсблат”. Впрочем добрият тон е задължителен за пресконференциите на журналистическата организация “Бундеспресеконференц”. Това обаче не означава угодни въпроси и спестяване на неприятни факти. Защото близостта до властта е опасно изкушение, което много бързо може да превърне журналистиката в слугинаж.
Реклама