Живот ще има и след нас | Начало | DW | 30.06.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Живот ще има и след нас

През 1972 година към човечеството е отправено едно важно предупреждение: че скоро ще бъде сполетяно от голяма катастрофа заради прекомерния растеж. Паниката обаче се оказва напразна. Ресурсите и днес са предостатъчни.

Есе на проф. Бьорн Ломборг от Copenhagen Business School, публикувано в "Ди Велт":

Преди 40 години Римският клуб* оповестява доклад, наречен "Границите на растежа". В него съмненията в ефективността на икономическия растеж са обвързани със страха от настъпването на недостиг на ресурси. Според доклада, един ден неизбежно ще се стигне до момента, в който голяма част от хората биха консумирали твърде много, което ще доведе до край на земята - най-вече заради замърсяването на околната среда. Съставителите на доклада виждат тогава единственото решение в стопирането на икономическия растеж, в ограничението на потреблението, масовото рециклиране на отпадъци и принуждаването на хората да раждат по-малко деца.

Посланието на Римския клуб е живо и днес, макар някои от прогнозите да са опровергани. Така например авторите на "Границите на растежа" предричат, че световните запаси от алуминий, мед, злато, олово, живак, земен газ, нефт, сребро, цинк, волфрам и калай ще бъдат изчерпани до 2013 година. Но ето, че това не се случи.

Krise im Norden von Mali Flüchtlinge in Burkina Faso

Днес няма недостиг на ресурси, големият проблем е бедността

Защо днес живеем по-добре

Нещо повече - въпреки последните поскъпвания, като цяло цените на суровините са по-евтини от преди 150 години. Благодарение на техническите нововъведения живакът в батериите, пломбите и термометрите можа да бъде заменен. Днес неговото потребление е спаднало с 98 процента, а до 2000-та година цената му намаля с 90 процента. И още: от 1946-та насам медта, алуминият, желязото и цинкът далеч надхвърлят нуждите на потреблението. Всичко това бе възможно благодарение на откриването на допълните залежи и новите технологии за добив на тези метали.

По сходен начин стоят нещата и при нефта и земния газ - запасите и от двата вида гориво днес са значително по-мащабни, отколкото са били през 1970, макар изразходваните днес количества да са много по-големи. Само благодарение на шистовия газ през последните шест години потенциалните газови ресурси в Съединените щати са се увеличили двойно, а цената е спаднала наполовина.

Според Световния съвет по въпросите на климата, през този век глобалният брутен вътрешен продукт на глава от населението ще се увеличи 14 пъти, а в развиващите се страни - 24 пъти. Излиза, че докладът "Границите на растежа" греши, тъй като авторите му не са отчели най-големия световен ресурс - иновативността на човека. Така например днес на разположение са достатъчно продукти за изхранването на населението. Междувременно от недохранване страдат по-малко от 16% от населението, а не 35% както през 1965-та година. И макар да се твърди, че например пестицидите и другите подобни препарати тровят хората до смърт, от тяхното приложение в САЩ годишно умират около 20 души - несравнимо малко с ползата, която тези препарати носят, тъй като позволяват да се произвеждат евтини хранителни продукти в по-големи количества.

Mais Pflanze Feld

Днес от недохранване страдат по-малко от 16%, а през 1965-та - 35% от световното население

Границите на паниката

Фиксирането върху неизбежните световни заплахи отклонява вниманието от реалните опасности. А най-голямата от тях е бедността, която е една от най-честите причини за смърт. Решението е в икономическия растеж. Ако бедността бъде победена, повечето хора ще могат да избягват инфекциозните заболявания. В последните три десетилетия над 680 милиона китайци вече са се "освободили" от бедността, което превръща Китай в световен рекордьор по справянето с този проблем. Паралелно с това там е постигнато голямо подобрение в здравеопазването и продължителността на живота.

В четирите десетилетия, изминали от публикуването на "Границите на растежа" до днес, стана ясно, че имаме нужда от повече растеж, а не от по-малко. Нека да е ясно: разширяването на търговията би имало много по-благоприятен ефект от предпазливата назадничава политика, която се дължи на паниката.

*Римският клуб е неформална организация на учени, педагози, икономисти, индустриалци и държавни служители, създадена през 1968 година

АГ, ДПА, ВО, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва