Живот ще има и след нас | Начало | DW | 30.06.2013

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Живот ще има и след нас

През 1972 година към човечеството е отправено едно важно предупреждение: че скоро ще бъде сполетяно от голяма катастрофа заради прекомерния растеж. Паниката обаче се оказва напразна. Ресурсите и днес са предостатъчни.

Есе на проф. Бьорн Ломборг от Copenhagen Business School, публикувано в "Ди Велт":

Преди 40 години Римският клуб* оповестява доклад, наречен "Границите на растежа". В него съмненията в ефективността на икономическия растеж са обвързани със страха от настъпването на недостиг на ресурси. Според доклада, един ден неизбежно ще се стигне до момента, в който голяма част от хората биха консумирали твърде много, което ще доведе до край на земята - най-вече заради замърсяването на околната среда. Съставителите на доклада виждат тогава единственото решение в стопирането на икономическия растеж, в ограничението на потреблението, масовото рециклиране на отпадъци и принуждаването на хората да раждат по-малко деца.

Посланието на Римския клуб е живо и днес, макар някои от прогнозите да са опровергани. Така например авторите на "Границите на растежа" предричат, че световните запаси от алуминий, мед, злато, олово, живак, земен газ, нефт, сребро, цинк, волфрам и калай ще бъдат изчерпани до 2013 година. Но ето, че това не се случи.

Krise im Norden von Mali Flüchtlinge in Burkina Faso

Днес няма недостиг на ресурси, големият проблем е бедността

Защо днес живеем по-добре

Нещо повече - въпреки последните поскъпвания, като цяло цените на суровините са по-евтини от преди 150 години. Благодарение на техническите нововъведения живакът в батериите, пломбите и термометрите можа да бъде заменен. Днес неговото потребление е спаднало с 98 процента, а до 2000-та година цената му намаля с 90 процента. И още: от 1946-та насам медта, алуминият, желязото и цинкът далеч надхвърлят нуждите на потреблението. Всичко това бе възможно благодарение на откриването на допълните залежи и новите технологии за добив на тези метали.

По сходен начин стоят нещата и при нефта и земния газ - запасите и от двата вида гориво днес са значително по-мащабни, отколкото са били през 1970, макар изразходваните днес количества да са много по-големи. Само благодарение на шистовия газ през последните шест години потенциалните газови ресурси в Съединените щати са се увеличили двойно, а цената е спаднала наполовина.

Според Световния съвет по въпросите на климата, през този век глобалният брутен вътрешен продукт на глава от населението ще се увеличи 14 пъти, а в развиващите се страни - 24 пъти. Излиза, че докладът "Границите на растежа" греши, тъй като авторите му не са отчели най-големия световен ресурс - иновативността на човека. Така например днес на разположение са достатъчно продукти за изхранването на населението. Междувременно от недохранване страдат по-малко от 16% от населението, а не 35% както през 1965-та година. И макар да се твърди, че например пестицидите и другите подобни препарати тровят хората до смърт, от тяхното приложение в САЩ годишно умират около 20 души - несравнимо малко с ползата, която тези препарати носят, тъй като позволяват да се произвеждат евтини хранителни продукти в по-големи количества.

Mais Pflanze Feld

Днес от недохранване страдат по-малко от 16%, а през 1965-та - 35% от световното население

Границите на паниката

Фиксирането върху неизбежните световни заплахи отклонява вниманието от реалните опасности. А най-голямата от тях е бедността, която е една от най-честите причини за смърт. Решението е в икономическия растеж. Ако бедността бъде победена, повечето хора ще могат да избягват инфекциозните заболявания. В последните три десетилетия над 680 милиона китайци вече са се "освободили" от бедността, което превръща Китай в световен рекордьор по справянето с този проблем. Паралелно с това там е постигнато голямо подобрение в здравеопазването и продължителността на живота.

В четирите десетилетия, изминали от публикуването на "Границите на растежа" до днес, стана ясно, че имаме нужда от повече растеж, а не от по-малко. Нека да е ясно: разширяването на търговията би имало много по-благоприятен ефект от предпазливата назадничава политика, която се дължи на паниката.

*Римският клуб е неформална организация на учени, педагози, икономисти, индустриалци и държавни служители, създадена през 1968 година

АГ, ДПА, ВО, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва