Живот в ледената фабрика | Новини и анализи от България | DW | 16.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Живот в ледената фабрика

Те бягат от бедността и мизерията в родните си страни, но и в Германия трудно излизат от тази спирала. Германската преса търси причините за неволите на мигрантите-бедняци от България и Румъния, прииждащи все по-масово.

„Аз съм напълно безпомощен,” казва Щефан фон Дасел, градски съветник по социалните въпроси в Берлин. „Това е един ужасен проблем, от който може само да се загуби,” е цитиран той от вестник Тагесшпигел.

Това, което докарва местния политик до отчаяние, са условиято в полуразрушена фабрика за лед на берлинската улица Кьопеникерщрасе , където лагеруват между 30 и 50 работници-мигранти от България. Те нямат достъп до вода или канализация и според оценката на строителния инспектор Таня Лиер „сградата е хигиенично неприемлива и опасна, тя просто може да се срути."

Броят им се е учетворил

Българите нямат право на социални помощи и живеят напълно извън германската социална система, казва Дасел. Помага се само в единични случаи, тъй като според градския съветник „ние не може да създадем прецедент в тази законова сива зона. Това е европейски проблем и той ще става все по-голям.”

Deutschland Roma in Duisburg Rheinhausen

Обикновено при такива условия са принудени да живеят пришълците

За растящите мащаби на проблема информира и вестник Ди Велт. Той цитира данни, според които над 15 хиляди българи и още толкова румънци получават социални помощи в Германия. „Броят на българите се е увеличил четири пъти спрямо 2007 г.,” казва Хайнрих Алт, председател на германската Агенция по труда, която разпределя социалните помощи.

Макар местният пазар на труда да се отваря чак през януари 2014 г., още през тази година има над 70 хиляди новодошли българи и румънци в Германия. Много от мигрантите са висококвалифицирани, казва Алт. „Но една трета нямат никакво професионално обучение и реални познания по немски език,” допълва той. Затова е изключително трудно да им бъде намерена работа.

Най-предпочитаните дестинации в Германия за българи и румънци са големите градове като Берлин, Мюнхен и Дюселдорф. Заради големия наплив, агенцията, която Алт оглавява, е в преговори с Министерството на труда за отпускането на допълнителни средства за центровете за намиране на работа в тези градове.

Защо идват?

Atanas Georgiev und Dimitar Dimitrov bulgarische Polizisten in Dortmund

В Дортмунд български полицаи подпомагат работата на германските си колеги

Статия във вестник Зюдвестпресе разкрива и главната причина за този наплив – изключително ниските доходи в двете страни. Така например минималното почасово заплащане в България е 95 евроцента. На всичко отгоре, четем по-нататък, върху тази сума се дължат данъци и такси - 25 процента за социално осигуряване и 10 на сто плосък данък.

Според Зюдвестпресе, нивото на минималната работна заплата в България и Румъния има решаващо значение, тъй като в повечето колективни трудови договори началната заплата е фиксирана на тази база или малко над нея. Синдикатите не могат да помогнат много, степента на организация на работниците е ниска, а минималната работна заплата и в двете страни се определя от правителството, информира още изданието.

Увеличаването на минималната ставка обаче - едно от най-важните решения на правителството - далеч не покрива разходите за живот в България: често сметките за ток поглъщат до половината от месечния доход, а другото отива за храна. Много от хранителните стоки са вносни, скъпи и недостъпни за много българи. Припомня се и това, че България и Румъния са страните с най-ниската покупателна способност в целия Европейски съюз.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание