Животът като скоростно влакче | Начало | DW | 20.05.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Животът като скоростно влакче

Животът като пътуване със скоростно влакче - такъв го вижда Фридо Ман. Автобиографията му под заглавие "Скоростно влакче", излязла неотдавна в издателство "Роволт", представя Бисерка Рачева

default

Заглавието е необичайно, необичайна е и паметната случка, дала повод за него. Още по-необичаен е животът на автора - живот, който си заслужава да бъде разказан. А и прочетен, не на последно място защото Фридо Ман пише необикновено живо и увлекателно. Описва историята на детството, младостта и зрелостта си, преминали в сянката и сянката на славата на именития му дядо; в копнеж и усилие да се отърси от влиянието на патриарха, да намери себе си и своя път.

Млад мъж и млада жена се качват в скоростното влакче, жената е в напреднала бременност. Родителите на Фридо Ман - Михаел Ман и Грет Мозер.

Когато бях някъде на около 20 години, баща ми неочаквано ми разказа как точно преди раждането ми двамата отишли в увеселителния парк в Сан Франциско и се качили на скоростното влакче. "Да, много неопитни и глупави бяхме да направим в такъв момент подобно нещо, каза баща ми и се усмихна. Затова и ти се пръкна такъв непрокопсаник.

Детство без майчина ласка

Отношенията на Фридо и брат му Тони с родителите им остават трудни и сложни за цял живот. Бащата, Михаел Ман сам страда от липсата на достатъчно любов от страна на неговия баща, Томас Ман и се опитва да се дистанцира от него - посвещава се на кариерата си на музикант, непрестанно репетира и почти не отделя време за синовете си. Майката също ги лишава от любов, близост, ласки. Семейно щастие и хармония семейството демонстрира само навън, пред обществото.

Thomas Mann

Томас Ман в Лос Анджелис през 1942 г.

Част от очарованието и стойността на тази книга се крие именно в това, че събитията, за които авторът разказва, са вплетени в голямата, вълнуваща и сложно-трагично заплетена сага на фамилията Ман. Доминантната фигура на Томас Ман е белязала по особен начин съдбата на неговия внук Фридо.

Внушават хармония и сигурно имаше хармонични моменти, най-вече когато при нас беше фотографът,


казва Фридо Ман за старите снимки в семейния албум.

Погледнато отстрани, родителите ми сякаш водеха безгрижен бохемски живот. Допускаха да участваме в него, но също тъй бързо и ни отстраняваха, по мотото: "Сега искаме да останем насаме, децата ще пратим при баба и дядо." Изпитвах не малко отчуждение и доста страх от непредвидимите настроения на баща ми и странях от майка ми, затова пък се радвах, когато ги чуех да кажат: "А сега ще ви заведем при баба и дядо."

В сянката на патриарха

Томас Ман боготвори внуците си, особено Фридо. Когато са при него, часове наред им чете на глас приказки. Фридо и брат му се чувстват на десетото небе. Бабата, Катя Прингсхайм често взема Фридо в скута си - майка му никога не прави това. Малкият Фридо става прототип на момчето Ехо в романа на Томас Ман "Д-р Фаустус". Съдбата на Ехо е трагична - той умира. Какво кара писателя да избере за него такава участ? Никой в семейството не проумява защо, имайки пред очи обожавания си внук, Томас Ман решава да обрече на смърт литературния му двойник. В душата на Фридо настъпва смут. Нещо в отношенията с дядото се пречупва. Никой в семейството нито тогава, нито по-късно не разговаря открито за това с внука. Стигмата остава.

Thomas Mann und Michael, Ausstellung, Die Kinder der Manns, Literaturhaus München

Томас Ман със сина си Михаел

Фридо Ман е на 15 години, когато Томас Ман умира. Ясно си спомня какви са чувствата, които го вълнуват на погребението в гробището Килхберг:

Усещанията странно се смесваха още по време на службата в черквата. По целия път към гробището изпитвах ужасна мъка, от една страна, но и някакво подмолно чувство за освобождение, едва ли не за триумф над това, че тази огромна сянка и тази непомерна любов към него вече ги няма. Помислих си, затова пък сега вечесъм свободен да правя сам, каквото желая.

Труден път

Както децата на Томас Ман - Ерика, Клаус, Михаел, така и внукът трудно намират своя път и своето място в живота. Криволиците, отклоненията, колебанията, съмненията, мъчителните кризи, терзанията, страховете - за тях отваря дума Фридо Ман в книгата с наглед невинно заглавие "Скоростно влакче". Но не само по тази причина автобиографията му не е от тези, които се четат леко, на един дъх. За да се вчете истински в нея, читателят трябва да притежава невероятен набор от знания - знания за епохата и нейните актьори, за сложните взаимоотношения и характери в прочутата фамилия Ман, знания за най-важните представители на различни науки и на изкуствата. Главозамайваща, за по-слабо запознатия дори объркваща е палитрата от имена на видни личности, които се споменават в тази книга. Да не говорим пък, че са кажи-речи безброй именитостите, отбивали се в дома на Томас Ман, които внукът Фридо помни от детските си дни - от диригента Бруно Валтер и теолога Карл Ланер до физика и философа Вернер Хайзенберг.

Впрочем, книгите, публикувани за фамилията Ман, могат да запълнят цяла библиотека. И като че ли няма нито един неин член, който сам да не се е изявявал като писател, пък и за когото през последните години да не е излязла биографична или друга книга. Самият Фридо Ман, който е упражнявал професията на музикант, теолог, психолог и психиатър, открива писането като свое призвание сравнително късно. Дебютния си роман, "Професор Парсифал" публикува през 1985 г., тогава е на 45 години. Подтикът да изпробва сили в литературата идва от заниманията му с една от книгите на неговия чичо, Клаус Ман. Но най-важната подбуда е всъщност желанието да се отърси от засмукващата, необяснима тяга на обременените фамилни отношения.


Thomas Mann Bildgalerie # 6/12

Томас Ман с дъщеря си Ерика

Това беше мъчително, трудно освобождение, за него ми бяха нужни десетилетия, както и помощта на моето собствено семейство, в което се чувствах защитен; за да го постигна, ми беше нужно не само да се занимавам с психология, а и да започна да пиша книги, романи. Само до преди години все още изтласквах в подсъзнанието си своята обремененост, все още носех в себе си тежестта.

В търсене на свой стил

Романите на Фридо Ман бързо печелят забележителен успех. Добре е приета още първата му книга, с "Инфантът" от 1992 г. и "Нощна хорна" от 2002 г. той убедително се налага като автор с оригинален поглед към света и стил, който свидетелства за сериозната му семейна литературна "закваска", но и за това, че е надмогнал литературното влияние на патриарха. Като че ли единствено родният град на неговия прочут дядо - Любек не пожелава да го признае като достоен представител на фамилията Ман - за 50-тата годишнина от рождението на Томас Ман през 2005 г. Фридо не е поканен на тържествата в града.

Една наистина впечатляваща биография. И сигурно не последната книга на Фридо Ман. Неговото най-съкровено желание:

Да не ме припознават с клишираната представа за мен, клишето да изчезне и да виждат в мен онова, което наистина съм, онова, което наистина желая, пък и това, че което наистина желая, е породено отчасти благодарение на принадлежността ми към фамилията, отчасти - на самия мен, че е и плод на моята собствена воля.





Подобно съдържание