Животът в годините на българското Възраждане | Новини и анализи от България | DW | 13.12.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Животът в годините на българското Възраждане

Българите са живеели сравнително добре под властта на султана - българското население нараствало по-бързо от мюсюлманското, масов глад не е имало. Двама историци поднасят още факти от годините на българското Възраждане.

Именно подобрените условия за възпроизвеждане на българите през Възраждането създават "критичната маса", която е нужна за възстановяването на българската държавност. Това е един от изводите в ново проучване на специалиста по историческа демография проф. Щелиян Щерионов от БАН.

Демографската ситуация по българските земи през Възраждането може да бъде реконструирана благодарение на над 1 000 източника, съхранявани предимно в турските и гръцките архиви. Османската администрация води многобройни данъчни и други регистри, от които се разбира как се е възпроизвеждало и препитавало населението. Османската статистика обръща внимание само на поданиците от мъжки пол. Данните се събират главно, за да се изчисляват дължимите от главите на домакинствата данъци и за да се следи броят на донаборниците-мюсюлмани в империята. Тъкмо поради тази непълнота на статистиката доцент Пламен Митев, декан на Историческия факултет в Софийския университет, предупреждава, че картината на така описаната демографска ситуация по българските земи е изкривена. Освен това, отбелязва Митев, проучването на възрожденската демография е направено само за населението, обитавало тогава територията на днешната българската държава. А извън тази територия по онова време са живеели компактни маси българи.

Демографският бум по българските земи

Съхранената данъчна и донаборна статистика сочи, че християните (предимно българи и отчасти гърци) винаги са били абсолютно мнозинство по българските земи през Възраждането. Делът им в цялото население непрекъснато нараства - от две трети в началото на Възраждането до над 70 на сто непосредствено преди възстановяването на българската държавност. Българите постигат значително по-висока обща раждаемост - до 60 живородени деца на 1 000 жители. За сравнение: сред мюсюлманите раждаемостта никога не превишава 48 на 1 000.

Християнското население нараства по-бързо и заради другия важен демографски фактор: смъртността е с около една трета по-ниска, отколкото при мюсюлманите. През Възраждането българското население нараства с половин процент годишно. А през последните три-четири десетилетия преди възстановяването на българската държавност темпото се увеличава до 1.5 процента годишно, което сега учените биха определили като истински демографски бум. Общо през Възраждането броят на българите по днешните български земи нараства над два пъти: от 1.1 милиона през 1700 г. до 2.24 милиона през 1878 година, твърди проф. Щерионов. Според Пламен Митев тази оценка е занижена, тъй като на цялата територия на Българската екзархия общият брой на българите е поне двойно по-голям.

Извършеното по това време „побългаряване“ на градовете е, според Митев, резултат от управленското безсилие в разпадащата се Османска империя, а не (както смятат други автори) от някаква целенасочена урбанистична политика на Високата порта. Всъщност българите се “погражданяват”, за да търсят закрила в градовете от постоянните нападения и издевателства на разбойници и отцепници.

Bulgarien Shipka Turm

По стръмнините на връх Шипка

При мюсюлманите демографските процеси не са еднозначни. В крайна сметка броят им от 700 000 души към 1700 г. на територията на днешна България остава почти неизменен до възстановяването на българската държавност през 1878-ма. За стабилността на тази цифра допринасят прогонените от руското настъпление източночерноморски мюсюлмани, които империята заселва по българските земи. В България черкезите, татарите и абхазите стават печално известни с грабежи, убийства и разбойничество. Броят на циганите в онзи период нараства от 40 000 на 80 000. В българските земи се укриват и много млади мюсюлмани, които искат да избегнат тежката военна служба, продължаваща понякога до 8-12 години. Именно военната служба и военните походи са основната причина не само за по-ниската брачна раждаемост сред турците, но и за разпространението на множеството епидемии на чумата, а след 1820 г. - и на холерата. Мюсюлманите са били по-податливи на заболявания с фатален изход и заради религиозните им нагласи - смирение пред съдбата, която Аллах им е отредил.

Възрожденската "средна класа"

Според изследването на проф. Щерионов, през Възраждането по българските земи не е имало масово измиране на хора заради гладни години - за разлика от масовия глад по това време в страни като Ирландия или Русия. Доцент Митев твърди обаче, че тези данни не са нови. Според него Османската власт наистина предприела някои стъпки в борбата срещу болестите и епидемиите, но не решавала много проблеми, свързани с несигурността за живота и имотите на своите християнски поданици, които често ставали жертва на бандитизма и беззаконията. В същото време изследването на колегата му проф. Щелиан Щерионов недвусмислено доказва, че в онези десетилетия имотното състояние на българите нараства. Съвременна България определено може да завижда на възрожденската си „средна класа“, смята професорът. През 1848 г. делът на средноимотните българи е 71%, а през 1871 г. възлиза вече на 75%.

Битовите условия обаче не се подобряват съществено. Българските градове и села остават неблагоустроени. Липсва канализация, в повечето случаи селищата тънат в кал и миязми. Хора и добитък често съжителстват в едни и същи паянтови сгради, които са постоянно опушени поради липсата на комини. Прочутите възрожденски къщи от Копривщица, Пловдив и Мелник са привнесен отвън архитектурен феномен и не се срещат толкова често из българските селища.

В някои случаи борбата срещу заразите не носи никакви резултати заради консерватизма и невежеството на хората. През 1846 година медицинският екип на султан Абдул Хамид прави опит да ваксинира децата в Търново срещу смъртоносната тогава едра шарка. Родителите обаче се съпротивляват. Кампанията потръгва едва след като на всяко ваксинирано дете властите даряват по една сребърна пара и по една кърпа.

Обобщението на историците за демографската ситуация по онова време гласи следното: "В крайна сметка българите са живеели сравнително добре под властта на султана. Те са се надигнали на борба за своето освобождение не защото са гладували, а защото са осъзнали необходимостта от свобода и възраждане на своята държава. Тъкмо това придава на стремежа към национално освобождение високи морални и цивилизационни ценности."

Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама