″Живеехме като животни″: нацистките престъпления в концлагера Майданек | Новини и анализи от Европа | DW | 30.06.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Живеехме като животни": нацистките престъпления в концлагера Майданек

Той е един от най-големите процеси за нацистките престъпления, провеждани някога в Германия: на днешния ден преди 40 г. в Дюселдорф са постановени присъдите срещу бивши надзиратели от концентрационния лагер Майданек.

Юли 1944: оцелели от концентрационния лагер Майданек в Полша след освобождаването им

Юли 1944: оцелели от концентрационния лагер Майданек в Полша след освобождаването им

Съдебният процес продължава 474 дни, разпитани са общо 350 свидетели, включително от чужбина: делото за нацистките престъпления в концентрационния лагер Майданек е един от най-тежките и зрелищни съдебни процеси в Германия.

“Това беше най-тежкият процес в кариерата ми”, спомня си по-късно общественият защитник Лотар Линденау. “Най-ужасно беше това, че трябваше да слушаме разказите за зверствата там – както от жертвите,  така и от извършителите на тези престъпления", казва той.

Само една доживотна присъда

Редакцията препоръчва

Съдебният процес започва на 26 ноември 1975 година, а заседанията привличат огромен обществен интерес. След почти шест години – на 30 юни 1981 година – делото приключва с произнасянето на присъдите, което трае над 10 часа.

Само 8 от 15-те обвиняеми са осъдени. Една бивша надзирателка в лагера получава доживотен затвор за масово убийство. Още седем души - една жена и шестима мъже - са осъдени на между три и дванайсет години затвор за съучастие в убийство.

Някои от присъдите са остро критикувани, защото са твърде леки, според много от местните и чужди наблюдатели. Сред обвиненията на прокуратурата е и участие в организирани масови убийства. В един от тези случаи става въпрос за тъй наречената “детска акция”, проведена от май до септември 1943 г., когато, пред очите на собствените им майки, деца са натоварени на транспорт и изпратени в газовата камера. При друга такава - от началото на ноември 1943 година – само за ден чрез масови разстрели са ликвидирани около 18 000 евреи.

80 хиляди жертви в Майданек

По последни данни в Майданек са убити около 80 000 души от различни части на Европа. Сред интернираните в лагера са евреи, роми и синти, хомосексуалисти, инвалиди, опозиционни активисти, съветски военнопленници - почти всички са обгазявани, разстрелвани, бити до смърт, горени или са умрели от изтощение и болести. През юли 1944 г. съветските войски освобождават нацисткия концентрационен лагер, разположен край Люблин в Полша.

215-те оцелели по време на процеса в Дюселдорф подробно описват зверствата, които са преживели. “Нашата задача в лагера беше да бъдем бити, ритани и унижавани, имахме право да работим и да гладуваме. Живеехме като животни”, разказва една от оцелелите пред съда.

Показанията на оцелелите са ключът

"В обществото процесът, на който се обърна много медийно внимание, задълбочи осъзнаването на германските престъпления, особено в окупирана Източна Европа. Той показа, че има и други лагери извън Аушвиц, в които хората от много различни страни са били убивани и измъчвани”, казва Маркус Рот от Института за историята и последиците от Холокоста “Фриц Бауер”.  

Процесът хвърля светлина и върху жените, които са участвали в Холокоста. Една от основните обвиняеми е Хермине Браунщайнер-Райън от Австрия. Наричат я “кобилата от Майданек”, защото често ритала затворниците с ботуши с железен обков и ги налагала с камшик. Пред съда тя не показала никакви угризения. Описала се като “малко колелце в машината”. Браунщайнер-Райън е осъдена два пъти на доживотен затвор. След като е помилвана през 1996 г. заради влошеното си здраве, тя умира в Бохум през 1999 г. на осемдесет години.

Протести пред съда в Дюселдорф срещу присъдите от процеса за концлагера Майданек

Протести пред съда в Дюселдорф срещу присъдите от процеса за концлагера Майданек

Подобно на други подобни процеси е трудно да се осъдят извършителите, следвайки тогавашното германско наказателно право. Затова и показанията на оцелелите се оказват от ключово значение, за да може конкретните престъпни действия да бъдат обвързани с конкретни обвиняеми. Освен това са били допуснати сериозни пропуски в писмените доказателства, защото СС са били унищожили много от тях. 

Същинското разследване на престъпленията започва чак през 1960-те

Първите дела за Майданек се водят в Полша още през 1944 и 1948 година. Трябва да се има предвид, че след войната в Германия не е имало особено силен обществен интерес към “разследването на престъпленията на националсоциалистите, т.е. до известна степен техните собствени престъпления”, обяснява Рот.

Обществото във Федерална република Германия тогава до голяма степен е било същото, което е подкрепяло нацисткия режим преди 1945 година, уточнява той и добавя, че това се отнася и за съдебната система и полицията. “Едва в края на 50-те и началото на 60-те години, включително с процеса за Аушвиц във Франкфурт от 1963 до 1965 г., започна широко и систематично разследване на нацистките престъпления“, припомня Рот.