Жестокост без аналог: действията на силите за сигурност в Беларус | Новини и анализи от Европа | DW | 01.12.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Жестокост без аналог: действията на силите за сигурност в Беларус

Вече над 100 дни властите в Беларус използват брутална сила срещу протестиращите в страната. Пред ДВ бивши служители на силовите структури обясняват откъде идва тази жестокост на правоохранителните органи.

Сцена на насилие в столицата на Беларус Минск

Сцена на насилие в столицата на Беларус Минск

През август 2020 целият свят бе шокиран от безпрецедентната жестокост на беларуските сили за сигурност. В първите три дни от протестите след президентските избори властите употребиха срещу мирни и невъоръжени демонстранти водни оръдия, гумени куршуми и светлинно-звукови гранати. Имаше редица ранени и дори убити. Особено жестоки бяха действията на полицията срещу арестуваните, които бяха държани при наистина нечовешки условия.

През цялото време на масовите протести насилието по улиците на Беларус така и не спря, а ако понякога отслабваше, това се оказваше само за кратко. По нито една от жалбите за насилия и изтезания, подадени срещу силите на реда, така и не бе заведено наказателно дело. На какво се дължи тази жестокост на полицията?

Безпрецедентна жестокост

Редакцията препоръчва

Насилие срещу демонстранти е имало и преди – през 2006 и 2010 година – пак по време на протести след президентски избори. „Но такава безпрецедентна жестокост като сегашната в Беларус не е имало от 1990-те години насам“, казва Андрей Ситко, бивш сътрудник на Главна прокуратура, а сега специалист по силовите структури. По неговите думи, хората, работещи в тези структури, едно време се гордеели, че не прилагат специални средства, и че се отнасят добре с протестиращите.

Игор Макар, бивш заместник-командир на бойна група от антитерористичното поделение „Елмаз“ на беларуското вътрешно министерство, което и сега участваше в потушаването на протестите, твърди обаче, че силовите структури винаги са работили с една и съща твърдост: „Просто преди никога не е имало толкова мащабни и продължителни протестни акции, затова не е имало и нужда от сериозни мерки срещу тях. А сега в потушаването им бяха включени абсолютно всички налични сили“, казва бившият служител.

Събеседниците на ДВ са убедени, че властите в Беларус сега са дали картбланш на силовите структури да използват насилие, за да въведат ред. Според Андрей Ситко, роля за ожесточаването играе и това, че специализираните поделения през цялото време са в състояние на повишена бойна готовност - налага им се да работят без отпуск и без почивка, в постоянна готовност да бъдат повикани.

Влияние навярно оказват и някои психологически фактори, казва експертът: „Тях са ги отрязали от алтернативните източници на информация, уверяват ги, че именно от тях зависи защитата на родината – както на самите тях лично, така и на техните жени и деца. А това нагнетява страстите допълнително. На всичкото отгоре им се разправя, че в случай на победа на алтернативния кандидат от президентските избори спрямо тях ще бъдат приложени най-жестоки мерки, включително и смъртно наказание“.

Нечовешко отношение към задържани протестиращи

Ако употребата на насилие и специални средства за пресичане на уличните протести все някак могат да бъдат оправдани, то как да си обясним издевателствата и изтезанията над задържани – т.е над онези, които повече няма как да представляват заплаха?

Задържани в ареста на ул. „Окрестина“ между 9 и 11 август разказаха, че били бити и заставяни да стоят на колене, без храна и вода, принуждавани да пеят официалния химн и да викат: „Аз обичам ОМОН!“. Правозащитниците разполагат с данни и за случаи на изнасилвания.

Игор Макар смята, че ръководството на силовите структури едва ли е давало заповед за подобни издевателства. Той предполага, че инициативата се е зародила сред редовия състав: „Възможно е с тези издевателства да са искали да се изтъкнат пред властите, а и да сплашат народа, така че да не излиза повече на протести. Само че те не отчетоха сплотеността на хората, която дори се увеличи след като станаха известни данните за изтезанията“, казва бившият сътрудник на „Елмаз“.

Усещане за безнаказаност

Една от основните причини за агресията на силовите структури се крие в безнаказаността им – в това, че нето едно наказателно дело срещу тях досега не е било заведено. „Безнаказаността ражда усещане, че всичко ти е позволено“, казва Ситко.

„Погрешно би било да се смята, че в силовите структури работят някакви садисти, но важен критерий за работа там е готовността сляпо да се изпълняват заповеди и решения на висшестоящите. Предпочитани са онези кадри, които не обсъждат и философстват, а изпълняват“, казва още Андрей Ситко.

Жестокостта и агресията като цяло са свойствени на човека, твърди лекарят-психотерапевт Константин Минкевич: „Историята на човечеството познава много подобни примери. Хората, които разполагат с власт, а над тях няма контрол, стават агресивни и жестоки“, казва той.

Минск: доброволци помагат на ранен демонстрант

Минск: доброволци помагат на ранен демонстрант

Според Минкевич, хората от силовите структури се държат жестоко, просто защото могат да си го позволят: „Онова, което би могло да им действа като задръжка е страхът, че ще носят отговорност, както и евентуалното наличие на различни юридически механизми, които не допускат злоупотребата с насилие, но в Беларус всички тези неща не работят“, казва психотерапевтът.

Когато агресията прикрива страха

Роля играе и масовостта на сегашните протести: Когато видиш срещу себе си отделни хора е едно, а когато е цяло море от хора – съвсем друго. И самите ОМОН-овци се поддават на страх, а чрез агресията те прикриват страха си“, твърди лекарят.

Да насъскаш силовиците срещу протестиращите никак не е трудно, твърди още Минкевич, защото хората по принцип лесно се поддават на подобно влияние, особено ако им внушиш, че са изправени пред враг, че защитават справедлива кауза и че ако не употребиш насилие срещу врага, той ще те унищожи.

"Ако хората не са били възпитавани още от най-ранни години в духа на хуманистичните идеали, у тях твърде лесно се оформя съзнанието, че трябва да мачкаш, за да не те смачкат“, казва лекарят.