Жената, която успя да избяга от севернокорейския ад | Новини и анализи по международни теми | DW | 30.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Жената, която успя да избяга от севернокорейския ад

Първо я продали, после я превърнали в робиня, малтретирали я, изнасилвали я: севернокорейката Джи-хюн Парк е преживяла всички тези жестокости. Но в крайна сметка успява да се спаси. Ето нейната история:

default

Севернокорейката Джи-хюн Парк

Одисеята ѝ започва в средата на 1990-те години, когато Северна Корея се бори с глада. "Дотогава бях примерна севернокорейка и вярвах на официалната пропаганда, че в света няма по-хубава страна от нашата", разказва Джи-хюн Парк.

Когато през 1996 г. става свидетелка на смъртта на чичо си, който умира от недохранване, нещо в нея се прекършва. Властите забраняват на семейството ѝ да говори за причините, довели до смъртта на чичото, а официалната пропаганда тръби, че Северна Корея е демократична държава, в която гладът е непознато явление.

В същото време повечето наблюдатели описват Северна Корея като истински ад - една държава, почти напълно изолирана от останалата част на света, в която послушанието е превърнато във върховен граждански дълг. Много рядко режимът в Пхенян е склонен да приема чуждестранна помощ. Германската благотворителна организация "Welthungerhilfe" работи в Северна Корея още от 1997 година и е една от малкото чужди неправителствени организации, получили разрешение да развиват дейност в страната. Но преди няколко дни Пхенян отзова ръководителката на бюрото на организацията в Северна Корея. Нито Пхенян, нито Берлин съобщиха какви са причините за това решение.

Севернокорейката Джи-хюн Парк не вярва, че международната помощ може да промени нещо в страната ѝ. "Вече 20 години Северна Корея получава помощи. Твърди се, че те са предназначени за хората, но населението продължава да гладува - нищо не се е променило", уверява тя.

Продадена за 700 евро

През 1998 г. бащата на Джи-хюн е на смъртно легло. Неговата заръка е двамата с брат ѝ да избягат в Китай. Хората, които трябва да им помогнат, се оказват обаче безскрупулни каналджии, които продават Джи-хюн на един китаец за 700 евро. Братът на Джи-хюн е върнат обратно в Северна Корея.

Единствената утеха на Джи-хюн по онова време е синът ѝ Чол, който тя ражда в Китай. Майката и детето пребивават в страната като нелегални икономически бежанци, тъй като Китай не дава убежище на севернокорейски граждани. Затова пък властите предлагат възнаграждение на всеки, който съобщи за нелегален бежанец. "Предаде ме един съсед", разказва Джи-хюн. През 2004 година я връщат обратно в Северна Корея. Детето ѝ остава в Китай.

Grenze China Nordkorea Dandong

На границата между Китай и Северна Корея

В родината си Джи-хюн е обявена за предателка. Изпращат я в трудов лагер, където трябвало да работи на полето - всеки ден от 4 сутринта до късно вечерта, боса и с голи ръце. Неин постоянен спътник е страхът - от поредното малтретиране, от поредното изнасилване. "За тях не бяхме хора, третираха ни по-лошо дори от животни", казва жената.

Спасява я контузия на крака, която е толкова тежка, че лекарите в трудовия лагер предвещават смъртта ѝ. Затова я пускат да се прибере у дома.

История с щастлив край

Въпреки непоносимите болки Джи-хюн бяга в Китай - за да намери сина си. След като го открива, двамата продължават бягството си към Монголия. Малко преди да пресекат границата младата жена рухва - с болен крак и дете на ръце тя остава без капчица сила. Точно в този момент към нея се приближава мъж, когото Джи-хюн първоначално взима за китайски граничар. Но той се оказва бежанец като нея. Мъжът ѝ помага, спасява нея и сина ѝ от сигурна смърт. Днес двамата са женени и имат деца.

"Бях продадена от каналджии, бях омъжена насила за един мъж, който ме третираше като робиня, и не знаех, че съществува такова нещо като любов. Но днес съм една щастлива жена, обичана от своя съпруг и от децата си", казва Джи-хюн, която междувременно живее с цялото си семейство в Манчестър, Великобритания. Със съдбата си се е примирила, защото: "Успях да спечеля моята лична битка със Северна Корея".

Редакцията препоръчва