Жената, която реабилитира крайнодесните | Новини и анализи от Европа | DW | 18.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Жената, която реабилитира крайнодесните

С Марин Льо Пен начело, крайнодесният "Национален фронт" вече не е онова, което беше. Мнозина французи междувременно го смятат за приемлив избор, а това кара и утвърдените партии да залитат по популизма.

Марин Льо Пен е щастлива. Партията ѝ печели успех след успех. На местните избори в Южна Франция, проведени на 13 октомври, кандидатът на "Националния фронт" категорично победи социалистическите и консервативните си конкуренти. Допитване, посветено на европейските избори през идната година, класира "Националния фронт" дори на първо място. Същевременно Марин Льо Пен получава рекордно одобрение. Общо 42% от анкетираните наскоро избиратели имат положително мнение за 45-годишната партийна лидерка. За сравнение: сегашният президент Франсоа Оланд от Социалистическата партия получава едва 35% одобрение, а според други анкети дори още по-малко.

Как е възможно в една от ключовите европейски държави дясноекстремистка партия да изпреварва утвърдените народни партии? Впрочем Марин Льо Пен яростно се бори срещу характеристиката "десни екстремисти", и явно го прави доста успешно. По времето на баща ѝ - ветерана от алжирската война Жан-Мари Льо Пен - мнозина французи смятаха за неприлично да се ангажират в структурите на "Националния фронт". За Льо Пен старши Холокостът например беше "само детайл" от историята. Затова пък дъщеря му успя да изведе партията от предишната ѝ обществена изолация.

Кой си играе със страховете на хората?

Това развитие буди притеснения сред мнозина европейци. Евелин Гебхард е германска евродепутатка от Социалдемократическата партия, която дълги години е живяла във Франция. Според нея Марин Льо Пен е променила единствено "езиковите характеристики на своята партия, така че предишните идеи да не изглеждат вече толкова брутално". Френската евродепутатка от Либералната партия Силви Гулар споделя това мнение и допълва: "Марин Льо Пен се заиграва със страховете на хората и в този смисъл е може би още по-опасна от баща си."

Показателно е, че политиците от останалите партии вече се въздържат да нападат прекалено яростно "Националния фронт", а това е новост във френската политика. Нещо повече - те дори се нагаждат към политиката на крайнодесните. Министърът на вътрешните работи, социалистът Манюел Валс, например заяви, че ромите, идващи от България и Румъния, не желаят да се интегрират, включително и поради това, че водели съвсем различен начин на живот. Президентът Оланд му предостави свобода на действие, знаейки твърде добре, че 77% от французите споделят подобно популистко твърдение. Консервативният му предшественик Никола Саркози също разпалваше настроения срещу имигрантите. В това отношение двете големи класически партии не се отличават прекалено много една от друга.

Symbolbild Roma in Europa

Ксенофобските настроения и страхът от кризата засилват подкрепата за десните популисти

Насъскването срещу чужденците обаче не е единствената тема, с която "Националният фронт" печели точки. Европейската икономическа криза дава на крайнодесните още по-добри аргументи срещу утвърдените партии: "Много от гражданите във Франция, а и в целия ЕС са убедени, че политиката не съумява да се справи с проблемите", казва евродепутатката Гебхард. Затова у мнозина европейци се създава впечатлението, че политиците спасяват банките, но са напълно равнодушни спрямо проблемите на обикновените граждани. Силви Гулар добавя: "Сегашната криза влоши живота на редица французи, а това е фактор, който редовно се подценява от някои съседни държави, включително и от Германия". Високата младежка безработица например тика много хора в прегръдката на партии, предлагащи лесни решения.

Европейските избори са по-важни, отколкото смятат мнозина

В утвърдените партии из цяла Европа в момента се опасяват, че хората ще ги обвиняват за актуалната криза и ще прехвърлят симпатиите си към десните популисти. В Гърция, Италия, Унгария и Холандия - т.е. както в икономически закъсали, така и в силни страни - дясноекстремистките партии в момента са във възход, с изключение на Германия. Според Евелин Гебхард това се дължи на факта, че в Германия дясноекстремистките идеи отдавна имат имиджа на нещо недопустимо и неприемливо за обществото, докато във Франция управляващите кръгове постепенно ги реабилитираха.

Следващият тест за политическите настроения в Европа ще е през май 2014, когато се провеждат изборите за Европарламент. Благоприятно за екстремистките партии е широко разпространеното мнение сред гражданите, че европейските избори не са така важни, както тези за национален парламент. Всъщност мнозина европейци не съзнават, че вече има прекалено много съществени въпроси, които се решават именно на европейско равнище.

Редакцията препоръчва

Реклама