Желю Желев за Дойче Веле | Начало | DW | 13.04.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

Желю Желев за Дойче Веле

"Слушах радио Дойче Веле още преди 1980. По време на комунистическия режим западните радиостанции бяха единственият източник на обективна информация. От тях научавахме какво действително се случва в България."

"Дори преди формирането на опозиция на комунистическия режим в България през 1980-те години слушах радио "Дойче Веле" и останалите западни радиостанции с предавания на български език. Те бяха единственият източник на обективна информация. От тях научавахме какво действително се случва в собствената ни страна, която в медийно отношение беше изолирана с "китайска стена". Проникващата мощ на радиото обаче преодоляваше спуснатата от управляващите информационна завеса.

Комунистическият режим усещаше, че достъпът до информация от света беше смъртоносна опасност за съществуването му и затова упорито заглушаваше западните радиостанции. Ролята на "Дойче Веле" стана особено важна в последните години на комунистическото управление, когато признаците за неговия разпад вече не можеха да бъдат скрити. Тогава "Дойче Веле", "Свободна Европа" и другите "вражески" радиостанции не просто информираха, но и започнаха да укрепват създаващата се открита опозиция на режима. Защото ако някой опозиционер участваше в предаване на "Дойче Веле", той вече се чувстваше сигурен, че ако утре го арестуват, на целия свят щеше да е ясно, че в България репресират за свободно изказано мнение. А и радиостанцията нямаше да остане безучастна към съдбата на интервюираните от нея хора – българският режим по това време икономически вече беше зависим от благоразположението на Запада и в частност от отношенията си с ФРГ.

Спомням си случилото се на 6 май 1989 година. Тогава опозиционните организации в България подписаха общо обръщение към Народното събрание, в която се настояваше да се спазват човешките права. Поводът бе новата вълна от репресии срещу опозиционно настроени интелигенти и срещу подложеното на натиск за смяна на етническата си идентичност турско малцинство. Декларацията попадна в радио "Дойче Веле" и цялата страна научи какво се случва зад информационната завеса на режима. Радиото я предостави на останалите средства за масова информация на Запад и така се получи международен отзвук на събитията в България. Вече нямаше никакво съмнение, че в страната има хора и организации, които не са съгласни с действията на управниците и искат от комунистическия режим възстановяване и спазване на отнетите и погазени човешки права. От радио "Дойче Веле" често ми се обаждаха по телефона за интервюта, по време на които им разказвах за случващото се в България. Заради декларацията от 6 май 1989 година например бяха арестувани 16 души. Тогава от "Дойче Веле" и други западни радиостанции ми се обадиха, защото вече знаеха за част от арестите. Съпругата ми беше попитана от "Дойче Веле" верни ли са информациите за задържаните от Държавна сигурност опозиционери, колко души са арестувани и кои точно са те. Тя започваше да изброява имена, а отсреща подслушващите я сътрудници на комунистическата тайна милиция веднага прекъсваха разговора. Но от Кьолн се обаждаха отново и отново докато тя на пресекулки не посочи всички имена на задържаните от режима дисиденти."

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание