Железните порти на парламента: Кой се страхува от ″Възраждане″ | Новини и анализи от България | DW | 23.05.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Железните порти на парламента: Кой се страхува от "Възраждане"

Опозиционното думкане по металните врати на парламента показа единомислие и единодействие между ГЕРБ и "Възраждане" - не за първи път. Кой спечели и кой загуби от скандала с железните врати?

Железните порти на парламента станаха излишни. А тежките врати, зад които се беше залостил парламентаризмът заради националпопулисткия възход и угрозата от народна революция, бяха демонтирани заради срама на депутатите. Посрамени бяха заради страховете си.

34 000 лева струват на данъкоплатците вратите, с които за първи път се сдоби парламентът, атакуван често след 1989 година. Желязото е дефицитно и с 40% по-скъпо отпреди година. Като се прибавят разходите за демонтажа и наложената глоба от Министерството на културата, чийто размер не бе съобщен, сметката набъбва. Решетките подсилиха дървените врати на главния вход на парламента - с изглед към паметника на Цар Освободител. Но останаха на стража само три дни.

Сбърканият скандал

Парламентарните препирни изкривиха същината на проблема, тъй като се концентрираха в търсене на персонално отговорните за вратите. Дали те са монтирани със знанието на председателя на 47-ото НС Никола Минчев (“Продължаваме промяната”)  и/или с подписа на главния секретар Габриела Килфанова, назначена от предшественичката му Ива Митева от  “Има такъв народ”, няма никакво значение.

Редакцията препоръчва

Значение за обществото обаче имат страхът и илюзията, че железните врати могат да спрат гневни граждани, ако наистина решат да щурмуват парламента, както стана на 10 януари 1997 година.

В сградата на парламента може да се влезе от други необезопасени места, включително през прозорците. Защо тогава е било необходимо да се поръчват железни врати? Зад тях няма съединение, нито сила, а обединения на интереси. За всеки здравомислещ човек е ясно, че поставянето им ще привлече вниманието и ще предизвика опасения дали всъщност управляващите не се готвят за застрашаващи ги бунтове. Макар че парламентаристите пазят своето status quo къде-къде по-добре, отколкото железните врати. С па-де-дьо между червените линии управляващата коалиция избягва имплозията, а благодарната опозиция използва времето, за да лъска имидж.

Кой спечели

От скандала с железните порти спечели именно опозицията. Дължи тези дивиденти на Националната служба за охрана (НСО) и нейния началник - генерал Емил Тонев, който се назначава от президента. Това е същият ген. Тонев, когото правителството поиска от президента Радев да уволни заради мигновено предадените на прокуратурата записи от служебните и официалните входове на МС. Държавният глава отказа. С писмо бригаден генерал Тонев мотивирал поставянето на металните врати със сигурността на депутатите предвид протестите през януари, организирани от “Възраждане” срещу зеления сертификат. Тогава НСО барикадира отвътре входовете на парламента с дървени маси, заради протестиращи, които тропаха по вратите.

Поставянето на метални врати на входа на парламента също така би могло да означава, че в НСО разполагат с някаква тайна информация за провокации и ескалация на протестите и изобщо заплаха за сигурността. Но ако това е така, би следвало да предупредят и кметицата на Столична община Йорданка Фандъкова - все пак тя позволи на “Възраждане” да резервират за месец площада пред парламента за протести, а не спира и следващите им недоволства. Има само две хипотези: щом има протести, значи не е предупредена - или е предупредена, но въпреки това не ги е спряла.

Опозиционното думкане по металните врати показа синергия между ГЕРБ и “Възраждане” - не за първи път. Канонадата започна с пост на бившата председателка на парламента Цвета Караянчева, понастоящем съветничка към ПГ на ГЕРБ , поради което тя неизменно присъства в сградата. Караянчева, запомнена като безпримерен щит на лидера си Бойко Борисов и с фразата “Ходи пеша, бе”, се възмути от този “окован парламент, загрозен и настръхнал като партерен балкон от 90-те години”. А в този пост във Фейсбук, навяващ на Далчев и несходен с предишната ѝ стилистика, дори се говори за демокрация, която се брани чрез диалог.

Емилия Милчева

Емилия Милчева

“Срамно е народните представители да се страхуват от народа си”, заяви Елена Гунчева в декларация от името на ПГ на “Възраждане”, същата, придобила особена известност с поста си за руските “високо точкови оръжия”, които да улучат Министерски съвет. Народ и “Възраждане” не са тъждествено равни. Ако бяха, значи не се отнася за държава, която е членка на ЕС и НАТО.

Културата спаси положението

За да се намери основание, на което да се премахнат вратите и привидно да се запази достойнството на парламента, от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” на Министерството на културата извършиха спешна проверка. Сградата на Народното събрание е със статут на недвижима културна ценност от национално значение. Инспекторите решиха, че вратите са нарушения и бяха демонтирани.

Неясна е по-нататъшната съдба на железните порти. Правени са по поръчка и няма как да бъдат дарени, както направи Цвета Караянчева със стария килим от парламента - постлаха го в театъра в Кърджали. Що се отнася до опасността, тя е вътре, а не извън парламента.

*Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ каето цяло.