Желани ли са ромите в Германия? | Начало | DW | 23.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Желани ли са ромите в Германия?

Кои мигранти са желани в Германия: Висшистите от Испания? Бежанците от Сирия? Ромите от България и Румъния? В една дискусия по телевизия АРД се говори главно за последните. В нея се стигна да някои смущаващи изказвания.

А. Андреев обобщава по-важното от 85-минутното предаване "Hart, aber fair" на обществено-правната германска телевизия АРД:

Репортерка държи в ръцете си две снимки: едната изобразява африкански бежанци, насядали в препълнена лодка пред бреговете на Лампедуза, а другата - източноевропейски роми, т.нар. мигранти по бедност. На кои от тях трябва да помогнем? Въпросът е отправен към случайни минувачи по една от централните улици на един германски град. "Африканците определено имат нужда от помощ, къса ми се сърцето, гледайки тази снимка. Що се отнася до другите - тях не ги харесвам. Не ги искам тук", гласи един от отговорите. Подобно е и мнението на другите запитани минувачи.

С тази анкета започна предаването на водещия Франк Пласберг "Hart, aber fair" в понеделник вечер (21.10.). То се излъчва в най-гледаното телевизионно време по телевизия АРД. Тази седмица предаването беше озаглавено "Германийо, идваме!". То подложи на обсъждане темата за притока на емигранти и бежанци в Германия, като в центъра на вниманието попаднаха т.нар. мигранти по бедност – главно роми от България и Румъния.

Заради работата или социалната система?

Участниците в дискусията потърсиха баланс между на пръв поглед непримирите гледни точки. От една страна хуманитарният дълг на богата Германия към хората от бедните европейски страни, християнските ценности, но и фактът, че голяма част от пришълците си намират работа и допринасят за благополучието на всички германци. От друга - трудностите на общините, чиито социални каси са претоварени, ръстът на престъпността, както и недоволството на онези германци, които лично са потърпевши от притока на бедни българи и румънци.

Политикът от Християндемократическата партия Волфганг Босбах се опита да обясни едно противоречие: между правото на свободно придвижване за всички граждани на ЕС и опитите да се ограничи законното заселване на българи и румънци в германските общини. Според Босбах свободата на придвижване на работна ръка не означава свободен избор на социално-осигурителна система. С други думи: българите и румънците имат право да изберат Германия като своя месторабота, но нямат право да предпочетат германската социална система пред тази в своите страни. Защото проблемът е в това, че пришълците автоматично получават детски надбавки, а според едно ново решение на съда в Есен в бъдеще те навярно ще имат право и на помощи за безработни, независимо от това дали изобщо някога са работили в Германия.

Социалният работник Андреас Стасиевич подчерта, че тези хора са не социални, а трудови мигранти и идват в Германия да търсят най-вече работа, не социални помощи. 80% от тях намират работа и плащат своите вноски в социалните и пенсионни каси, т.е. – те дават някакъв принос за германското общество, смята Стасиевич. "Никой не напуска родината си, ако там живее добре", каза още той и припомни, че България и Румъния имат зад гърба си жестоки диктатури и една рухнала тежка индустрия. "На този фон не е никак чудно, че хората търсят щастието си другаде", изтъкна Стасиевич. И според социалдемократа Гунтрам Шнайдер, министър по въпросите на интеграцията в Северен Рейн-Вестфалия, тези хора искат да работят в Германия, но често им липсва образование и квалификация.

Duisburg Haus Wohnhaus Rumänen Roma Bulgarien Zuwanderer Armutswanderung

Босбах: "Българите и румънците имат право да изберат Германия като своя месторабота, но нямат право да предпочетат германската социална система пред тази в своите страни"

Волфганг Босбах подчерта, че България и Румъния са били приети преждевременно в ЕС. Според него и в момента съществуват основателни съмнения дали мястото им е в Шенгенското пространство. Критика към България и Румъня отправи и Гунтрам Шнайдер. Според него в двете страни има много корупция, администрацията на функционира както трябва и не е никак чудно, че парите от еврофондовете не се усвояват или пък попадат не там, където трябва. В същото време Шнайдер остро нападна и някои западни политици, които, според него, в разговори на четири очи със свои колеги от България и Румъния подклаждали предразсъдъците към ромското население и насърчавали антициганизма.

"Роми, какво да ги правиш, знаем си ги..." – този широко разпространен предразсъдък стана тема на остри спорове в предаването. Българската певица Люси Дяковска припомни на участниците, че бедността в България е повсеместна и не засяга само ромите. А бедността поражда и престъпност – в това бяха единодушни всички участници.

"България и Румъния разчитат на това, че ромите ще дойдат в Германия"

Председателят на полицейския синдикат в Германия Райнер Венд представи данни за драматичния ръст на престъпността в онези германски градове, където през последната година се заселвят хиляди бедни българи и румънци. Става дума преди всичко за джебчийство, обири и взломни кражби. "Там се стига обаче и до насилие, появяват се включително радикални групички, които атакуват пришълците – и всичко това е на гърба на полицията", обясни Венд.

Най-смущаващото изказване по време на продължилата повече от час дискусия направи именно председателят на полицейския синдикат. По повод на многократно прозвучалата констатация, че България и Румъния не усвояват милиарди европейски пари, с които биха могли да помогнат на ромите у дома, Венд каза: "Очевидно правителствата на тези две страни разчитат на това, че тези хора ще напуснат родината си, че ще дойдат при нас в Германия."

В предаването бяха излъчени и отзиви на зрители, както и няколко репортажа от Германия и България. По повод на последния от тях, показващ шокиращите условия на живот в неназовано ромско гето в България, социалният работник Андреас Стасиевич възкликна: "Столипиново е позор за Европа!".

Редакцията препоръчва