ЕЦБ вдига лихвите. В най-неподходящия момент. | Новини и анализи от Европа | DW | 21.07.2022
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

ЕЦБ вдига лихвите. В най-неподходящия момент.

От гледна точка на състоянието на икономиката, вдигането на лихвените проценти сега е "крайно ненавременно“, казват експерти. Защо Европейската централна банка пристъпи към този ход?

Както бе решено на заседание на Европейската централна банка в Амстердам, увеличението на основните лихвени проценти ще е с 0,5 процента. Президентката на банката Кристин Лагард изтъкна, че това е "началото на едно пътуване", в рамките на което лихвите ще продължат да нарастват през следващите месеци. Прогнозите на икономистите са, че до следващата пролет те ще достигнат 1,5 процента.

Експерти: Стъпката е "крайно ненавременна"

Мудният подход на банката не изглежда особено ефективен в контекста на рекордната инфлация от 8,6 процента в еврозоната и на изгледите поскъпването за годината като цяло да достигне историческия връх от 7,6 на сто. Поради това много наблюдатели настояват за по-рязко увеличение на лихвите. Подобни гласове се чуват и в самата ЕЦБ, но е спорно дали ще се стигне дотам. Първо, защото решението от Амстердам вече е факт. И второ - защото много от членовете на съвета на банката и без това не се очаровани от вдигането на лихвите изобщо.

Редакцията препоръчва

Тъй като моментът за предприемането на този ход едва ли би могъл да бъде по-неподходящ. От гледна точка на развитието на икономиката стъпката е "крайно ненавременна", констатират експертите от германската банка M. M. Warburg & Co. Тяхното становище е, че предизвиканата от войната в Украйна енергийна криза и възможното спиране на газовите доставки от Русия могат да доведат до рецесия на европейската икономика.

В подобна ситуация повишаването на лихвите обичайно е отровно за икономиката: те допълнително задушават слабата икономика, тъй като при това положение инвестициите за предприятията се оскъпяват, а частното потребление отслабва. Но в контекста на рекордната инфлация, която над четири пъти надхвърля целевата стойност от два процента, а в някои държави като Естония е надхвърлила 20 на сто, на пазителите на валутите не им остава друг избор. Европейската централна банка търпи критика за това, че през последните месеци действаше твърде нерешително и системно подценяваше динамиката на инфлацията. 

Повечето емисионни банки по света отдавна реагираха на глобалния феномен на високата инфлация и предприеха стъпки да ѝ се противопоставят, като увеличиха лихвите. От юли 2021 година насам 75 емисиционни банки по цял свят са увеличили основните си лихви. В САЩ Централната банка например вдигна лихвата до сегашното ниво от 1,5 до 1,75 процента. Само през юни повишението беше с 0,75 процента - най-големият скок от 1974 г. насам.

По повод критиките, че ЕЦБ се бави, Кристин Лагард заяви, че развитието в САЩ и в еврозоната е съвсем различно - затова и реакциите в сферата на паричната политика трябва да са различни.

Разликите между САЩ и Европа

На пръв поглед това изглежда наистина така: структурата на инфлацията в двата региона е от различен характер. В Европа тя се дължи основно на войната, оскъпила осезаемо енергията и суровините, докато в САЩ е "домашно производство" - там причината е прегряването на икономиката като реакция на срива, предизвикан от пандемията. При тези условия увеличенията на лихвите действително могат да бъдат по-ефективни, тъй като дават по-добър резултат в борбата с инфлацията.

Ръстът в цените на горивата на международните пазари води до ръст на цените на суровините и в САЩ, но Вашингтон не е зависим от руските петрол и газ и може да се захранва самостоятелно с необходимите количества. 

Причините за инфлацията в САЩ и в Европа са различни.

Причините за инфлацията в САЩ и в Европа са различни.

От друга страна обаче, аргументацията на ЕЦБ е вярна само наполовина, тъй като със сдържаната си позиция емисионната банка само допринася за ръста на инфлацията в Европа. Първо, населението очаква следващи увеличения на цените, които ще доведат до ръст в заплатите, заради които пък предприятията отново ще увеличат цените и инфлацията само може да се циментира. Освен това трябва да се има предвид, че поради по-високите лихви в САЩ напоследък много големи инвеститори прехвърлят капиталите си там. Това укрепи долара и отслаби еврото, а понеже енергията и суровините принципно се търгуват в долари, европейците трябва да плащат доста повече. Респективно - ниските лихви в еврозоната увеличават още повече разходите за и без това скъпите енергийни доставки.

ЕЦБ е изправена пред сериозна дилема

От всичко това излиза, че пазителите на валтута са изправени пред дилема: те трябва да вдигнат лихвите, за да се борят с инфлацията въпреки икономическата ситуация. Така може и да се обясни защо лихвите се вдигат, но с малко.

Много от представителите на ЕЦБ се опасяват, че прекратяването на разхлабената парична политика ще оскъпи финансирането на държавните бюджети в южноевропейските страни. Доходността на държавните облигации там се повиши веднага след решението за промяна на лихвените проценти и прекратяване на покупките на облигации - особено в Италия, където настоящата правителствена криза дава своето отражение. ЕЦБ планира тази седмица да представи нов инструмент, с който да бъде ограничена нарастващата доходност на държавните облигации. Според критиците тези проблеми трябва да бъдат решени на национално ниво. 

ЕЦБ трябва да повиши лихвените проценти, за да се бори с инфлацията, но икономическата ситуация говори против това. В същото време трябва да обърне внимание на разклатената конструкция на паричния съюз, което по същество не е нейна работа. В тази трудна ситуация ЕЦБ сега се осмелява да постави ново начало и започва промяна на лихвените проценти. Лагард някак трябва да намери баланса.