Ето колко власт има сега Ердоган | Новини и анализи от Европа | DW | 26.06.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ето колко власт има сега Ердоган

Години наред Реджеп Ердоган работи за налагането на президентска система. С успех. Сега той вече е и президент, и премиер. И би могъл да остане начело на Турция до 2033 година. С колко власт разполага Ердоган сега?

През април 2017 в Турция се проведе референдум, на който турските граждани одобриха въвеждането на тъй желаната от Ердоган президентска система. След провелите се тази неделя (24.06.) президентски и парламентарни избори преходът към тази система вече е завършен. Едно е е ясно: Ердоган разполага с повече власт от всякога. Ето в какво точно се изразява тя: 

Президент и премиер

Постът на министър-председателя ще бъде премахнат. Отсега нататък шеф на изпълнителната власт ще бъде държавният глава, който според досегашната конституция имаше по-скоро представителни функции. В бъдеще президентът сам ще обявява назначенията и уволненията на всички висши държавни чиновници, както и на вицепрезидентите и министрите, чийто брой също ще се определя от него. Парламентът няма да има думата. Членовете на кабинета няма да имат право да бъдат и депутати.

Редакцията препоръчва

Управление с декрети

Президентът ще може да издава декрети със силата на закони в сферата на изпълнителната власт. Те ще влизат в сила след публикуването им в Държавен вестник. Одобрението на парламента няма да е необходимо. Щом обаче парламентът гласува закон в съответната сфера на изпълнителната власт, съответните декрети вече няма да са валидни. Президентските декрети не бива да ограничават конституционните права и не се отнасят до вече законно гласувани правила. Само парламентът може да въвежда закони - с изключение на закона за проектобюджета.

Президентът и парламентарното мнозинство

Преди реформата президентът беше длъжен да спазва политически неутралитет. Отсега нататък ще е различно: той може да запази партийното си членство. По този начин президентът е председател на най-голямата парламентарно представена партия и като лидер на мнозинството може да контролира парламента. Впрочем, Ердоган се завърна на председателския пост на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) още през май 2017 година.

Двойни избори

Както и миналата неделя, оттук нататък в Турция ще се провежда двоен вот - едновременно президентски и парламентарни избори с петгодишен мандат. Двойните избори увеличават вероятността партията на съответния президент да разполага с мнозинство в парламента. Сегашните избори бяха планирани първоначално за ноември 2019 година, но Ердоган предпочете да ги изтегли напред.

Два и повече мандата

По принцип президентът може да бъде избиран само за два петгодишни мандата. Управляващата ПСР обаче си оставя отворена задна вратичка. Ако парламентът вземе решение за предсрочни избори по време на втория мандат на президента, тогава президентът може да се кандидатира още веднъж. Освен това при новата президентска система броенето на мандатите започва отново. Това означава, че след сегашната си победа Ердоган встъпва в "първия си" президентски мандат. Чисто теоретично той може да остане на власт до 2033 година.

По-малко права за парламента

Депутатите губят правото си да свалят министри от власт. Парламентът може да отправя писмени запитвания само до вицепрезидентите и министрите, но не и до президента. Депутатите имат право в бъдеще да искат импийчмънт не само за държавна измяна, но и за всякакъв род престъпление. Препятствията за това обаче се твърде високи. За предаването на съответното разследване на правосъдието се изисква парламентарно мнозинство от две трети.

Минимални шансове за малките партии

Остро оспорваната десетпроцентна бариера при парламентарни избори, която ощетява преди всичко прокюрдските партии, остава в сила.

Ограничаване на независимостта на правосъдието

С реформата президентът получава повече правомощия и спрямо правосъдието. След приемането на конституционната реформа важи следното правило: държавният глава номинира шест от 13-те членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Този съвет е отговорен за номинирането на съдиите и прокурорите. Останалите членове на съвета се избират от парламента, където обаче президентът е лидер на парламентарното мнозинство. При предишната система юристите сами определяха мнозинството членове на Висшия съвет на съдиите и прокурорите. Впрочем, тогава членовете му бяха 22. Има и още една промяна в съдебната система: военните съдилища в Турция вече са закрити.

Реклама