1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как коронавирус помогна на ГЕРБ и Борисов

6 май 2020

Досегашната борба срещу КОВИД-19 в България изглежда успешна. Успешна най-вече за управляващите. Борисов извлича политически дивиденти, но какво ще стане, ако коронавирусът се завърне още по-мощно?

https://p.dw.com/p/3bqLJ
Човек с маска в България
Снимка: BGNES

Коментар от Петър Чолаков

След по-малко от година в България предстоят парламентарни избори. Дали мерките, предприети от управляващите по време на пандемията, няма да се окажат мощен политически трамплин за тях?

За пакета от мерки (здравни, икономически, социални и др.) 71% от хората дават положителна оценка, не ги харесват едва 21%. Данните са на „Алфа Рисърч”. На фона на тези числа можем да кажем, че поне като политическа комуникация управляващите са постигнали целта си.

Националният оперативен щаб (НОЩ) влезе в ролята на предпазно средство - маската, която министър-председателят Борисов сложи, докато въздухът не се прочисти от вируса и несигурността. На сцената се завърна експертното говорене: в публичното пространство веднага бяха откомандировани медицински лица, които да вадят горещите картофи от огъня. Този ход беше замислен със съзнанието, че отговорността за случващото се автоматично ще легне върху техните плещи, а не върху политиците.

Когато се видя, че медицинските мерки, предложени от НОЩ, дават резултат, министър-председателят Бойко Борисов се появи за първи път на сутрешен брифинг заедно с ген. д-р Мутафчийски. Премиерът още в началото подчерта, че Мутафчийски е негово назначение – с което побърза да обере лаврите и да разясни кой всъщност е истинският месия, чия десница трябва да целуват простосмъртните. След което Бойко Борисов светкавично атакува и „конкурентната” на НОЩ група от експерти, ръководена от доц. Мангъров. Разбира се, самият г-н Борисов бе облякъл в институционална одежда този „алтернативен щаб”, за да може да държи под контрол ген. Мутафчийски, но сега вече, като върховен арбитър, премиерът можеше да обяви доц. Мангъров и екипа му за съгрешили еретици. И да ги отстреля.

Тука има, тука няма Мутафчийски

Проточването на извънредното положение неминуемо щеше да предизвика ерозия в доверието към правителството. И тук Бойко Борисов реагира с безпогрешен усет. В момента, в който се появиха данни, че пикът на заболяването е преминал, проф. Мутафчийски изчезна от екрана. Посланието гласеше: „Достатъчно е аз, министър-председателят, да щракна като фокусник с пръсти, за да се появи заекът от цилиндъра и после пак да изчезне!”. За „тулупите”, г-н Борисов подчерта, че от 20 години е приятел с г-н Мутафчийски, но не пропусна отново да посочи кой командва парада: „Ние сме го издигнали за шеф на болница”.

С премахването на извънредното положение от 14 май и с предлаганите промени в Закона за здравето се придава по-голяма тежест на друг „политически бушон” – министъра на здравеопазването. Г-н Ананиев ще може при необходимост да въвежда „извънредна епидемична обстановка”; запазват се и някои от мерките от извънредното положение. Иначе казано, премиерът надяна друга, по-малко плашеща маска, без пагони, която при нужда може да бъде захвърлена в кошчето. 

Ако теглим чертата: образцов, безпогрешен политически маркетинг, който  не оставя съмнение, че ГЕРБ получи допълнителна тяга, а опонентите му може би ще изостанат още повече.  Има и бонус: всяко проскърцване на държавния апарат занапред ще бъде писано по сметката на коронавируса  и извинявано с него.

Какво обаче бе сторено отвъд димната завеса?

Заболяването, изглежда, бе поставено под контрол, не се стигна до претоварване на здравната система. Мерките на НОЩ дадоха резултат.

Данните на Европейския център за контрол на заболяванията обаче показват, че истинският пик на „Ковид-19” в България тепърва предстои. Анализът на д-р Петър Марков, лекар от Кеймбридж, също не е успокояващ: след пика в заболеваемостта от 5 април страната се намира в „плато”, което не спада. Според д-р Марков, ако „всичко е наред”, това не би трябвало да е така. Решението да бъдат захвърлени изтощителните мерки в името на „стабилността” може да изиграе лоша шега на България.

Петър Чолаков
Петър ЧолаковСнимка: Privat

Междувременно моделът „ГЕРБ” лъсна в целия си блясък: скандалът с увеличените депутатски заплати и фалшивият отказ от тях; далаверите в ББР, нежеланието да бъде признато конституционното право на опозицията да упражнява контрол върху изпълнителната власт

Една от основните мерки на кабинета, така наречената „60/40”, предизвика противоречиви реакции, но като цяло бизнесът оценява мерките по-скоро положително. От друга страна данните показват, че 79% от фирмите, най-вече по-малките, търпят загуби. Според близо 60% от хората, вследствие на извънредното положение приходите и дейността им „силно са намалели”. Безработицата нарасна значително. Връщането на хората на работа зависи от това дали и за колко време фирмите ще успеят да се възстановят. Дали мерките ще ги изправят на крака – това ще разберем през следващите месеци.

А какво правим, ако заболяването се завърне, и то още по-мощно? Не е изключено политическият трамплин, който управляващите си подложиха с разяснителната кампания за успехите си в борбата срещу „Ковид 19”, тогава внезапно да се окаже счупен.

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент