Ето какво управление си имаме | Новини и анализи от България | DW | 20.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Ето какво управление си имаме

Днешното управление на България има три съвсем очевидни черти: то е гротескно, късогледо и нестабилно. Сами по себе си тези черти не са проблем. Но са проблем като сбор, твърди нашият автор Иван Бедров и обяснява защо.

Когато абсурдни неща се случват едва ли не всеки ден, започваме не само да свикваме с тях, но и да не забелязваме колко абсурдни са всъщност. В четвъртък вечерта пред Народното събрание десетки полицаи „арестуваха“ щайги с развалени плодове и зеленчуци и няколко кори с яйца. В продължение на часове те стояха в плътен кордон около стоката, за да не могат малкото на брой протестиращи да достигнат „оръжията“, които възнамеряваха да хвърлят по парламента. Подобни случаи са полезни не само заради смеха, но и заради потенциала им да ни помогнат да видим очевидните неща.

Като например това: управлението на България е гротескно, късогледо и нестабилно. И проблемът е, че колкото по-абсурдно става управлението, толкова повече място се отваря за още по-абсурдно управление. А това на свой ред увеличава риска от още по-мощна популистка вълна и от резки импровизации в геополитическата ориентация на страната. И ако някой евентуално взима лоши управленски решения утре, отговорност за това ще носят и хората, взимащи управленски решения днес.

Редакцията препоръчва

Очевидните неща

Управлението е гротескно. Мнозинството в Народното събрание създаде проблем от нищото и успя да се сблъска с българите по света заради ирационалната прищявка на една от своите съставни части. Тук картината заприлича на атакуващия вятърните мелници Дон Кихот де Ла Манча - колкото повече оборваха с факти аргументите им, толкова повече растеше настървението. Същото мнозинство взима коренно различни решения в рамките на 24 часа - така беше и с ветото за Изборния кодекс, и с референдума. Няма нужда да се напомня за създадената и веднага след това закрита парламентарна комисия, която трябваше да разследва „намесата на Турция и Русия във вътрешните работи“. Нищо в тази поредица не е на мястото си, а за да затвърдят гротескния си образ, героите на днешното управление започнаха да се обявяват за борци срещу Делян Пеевски - в същите кафяви медии, в които довчера бранеха интересите му.

Управлението е късогледо. След пет месеца България трябва да избира президент и вицепрезидент, а управляващите всячески избягват тази тема. Държавният глава Росен Плевнелиев не казва дали ще се кандидатира отново*, издигналата го партия ГЕРБ отлага по същия начин, част от Реформаторския блок е активна в мълчанието, друга част е активна в говоренето, но пък не ѝ се разбира. Патриотичният фронт е зает да се бори с бурки, а открито проруското лоби вече загрява на пистата. Президентските избори обаче не са единственият пример. Управлението не иска да говори за бъдещето - нито в икономиката, нито в образованието, нито за деня след еврофондовете. Има само тук и сега.

Управлението е нестабилно. Противно на най-употребяваната дума от премиера, министрите и депутатите му - стабилност. Ден след като отхвърлиха ветото на президента, за да затвърдят впечатлението за гротескност, депутатите едва събраха необходимия кворум от 121 гласа, за да открият заседанието. Всяко гласуване вече е с различно по състав мнозинство. Самоинициативите в парламентарната група на ГЕРБ все по-често изненадват правителството. Обявените и отменени намерения в кабинета също не намаляват. Министрите дори се разделиха по предложението за връчване на орден на треньорката Нешка Робева за постижения в... културата. И нито някой знае кой точно е предложил това, нито някой знае защо точно го е подкрепил след това.

Иван Бедров

Иван Бедров

Накъде с разклатена лодка?

Всички тези черти на управлението не са проблем сами по себе си. Но са проблем като сбор - нестабилно управление без лице и без посока, което на практика е способно на абсолютно всичко. Единствената видима цел на такова управление е запазването на властта, а с това и прилежащите бонуси в разпределянето на порциите.

Краткосрочният риск от всичко това е политическата тенденция, изразявана поне на думи от управлението, да изостане сериозно в надпреварата за президентските избори. Заети с постигането на всекидневния баланс, при това без изобщо да гледат напред, управляващите оголват проевропейската и пропазарна линия в обществото. А това отваря поле за говорителите на носталгичните и проевразийски настроения.

По-дългосрочно обаче подобно поведение рискува да отвори широко вратите, през които да ни залее още по-мощна популистка вълна. Демонстрираната липса на интерес към избирателите, очевадната неспособност за решаване на реални проблеми и замяната на всичко това с измислени врагове постигат само едно - отблъскват. И доказват ден след ден, че границите са разтегливи и ако нещо вчера ни се е струвало невъзможно и недопустимо, то днес вече живеем с него.

* Към момента, когато публикувахме този текст, президентът Росен Плевнелиев още не беше обявил, че няма да се кандидатира за втори мандат.

Реклама