Ето какво може Макрон | Новини и анализи от Европа | DW | 07.07.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ето какво може Макрон

Френският президент има голяма власт. Но дали тя ще е достатъчна, за да реализира Макрон всичките си намерения? Ето какво може френският президент и кой би могъл да му попречи:

За да разберем с каква власт разполага френският президент, когото някои политолози вече наричат "републикански монарх" или "ерзац-цар", е достатъчно да хвърлим поглед към Германия. Тук федералният президент не се избира пряко от народа, а от едно партийно доминирано Федерално събрание. Германският президент трябва достойно да представя Германия в страната и чужбина. Той може да държи речи, но не бива да оказва политическо влияние и трябва да стои настрана от политическото ежедневие. Във Франция властта на президента започва още с изявата му пред обществеността в Елисейския дворец. Пред него бърза служител в ливрея с ръкавици от шевро и тържествено обявява "господин президентът на Републиката!" и всички стават на крака. Всички! И тук обаче външните прилики свършват. Действителната власт на френския президент е удивителна и далеч надвишава провомощията на всички други държавни глави. Ето и няколко примера:

Президентът назначава премиера

Президентът на Франция определя външната политика на страната и е главнокомандващ армията. Той може еднолично да взима решения за употреба на ядрено оръжие. В мирно време в Германия решенията за употреба на оръжие и изпращане на войници се взимат само от министъра на отбраната и от парламента. Френският президент ръководи лично френските делегации при всички важни европейски и международни срещи. Президентът на Франция акредитира и френските посланици в чужбина.

Френският държавен глава назначава и освобождава от длъжност премиера и неговите министри. Мосю президентът ръководи заседанията на кабинета и дори има право да определя дневния им ред. Освен това може да разпуска парламента и да назначава нови избори.

Това, което в Германия и много други европейски страни е немислимо на базата на стриктното разделение на властите, е възможно във Франция. Там държавният глава може да назначава членовете на Конституционния съд, та дори и неговия председател. По този начин той определя политическия съд, който решава как да се тълкува Конституцията.

Френският президент може да връща законопроекти и да изисква предоговаряне на законодателните проекти. Това не може да му бъде отказано, съгласно член 10 от френската конституция. Президентът може по всяко време да се обръща с "послания" към парламента и така да оказва влияние върху политиката. Член 16 от френската конституция разрешава на президента да поема законодателната и изпълнителната власт в кризисни ситуации. В Конституцията не е предвиден срок за това извънредно положение. За първи път то е въведено от основателя на Петата република Шарл дьо Гол след преврата на генералите в Алжир през 1961 година.

Само премиерът може да се намеси

Тъй като френският президент се избира пряко от народа, той няма нужда да се съобразява и със собствената си партия. Досега все пак е имало и няколко случая, когато премиерът като втори човек в държавата е принуждавал президента да направи компромиси. До подобна ситуация обаче се е стигало само когато премиерът е бил от противниковия политически лагер и президентът е нямал парламентарно мнозинство. Юристите наричат това "кохабитация", което означава  принудителен политически брак.

Впрочем, във Франция в последно време имаше остри дискусии и критики относно огромната власт на президента. Преди изборите мнозина се питаха: какво би станало, ако спечели Марин льо Пен? През 2008 във Франция беше проведена конституционна реформа, а през 2002 мандатът на президента беше съкратен от седем на пет години. Държавният глава се ползва с имунитет през целия си мандат, а импийчмънт е възможен само при "много тежки провинения" и то ако поне две трети от депутатите гласуват за отстраняването му. Всички тези френски особености се дължат на Шарл дьо Гол, който през 1958 година наложи своето разбиране за Конституцията. Според историците, голяма роля в това отношение е изиграла Алжирската война.

Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит

Еманюел Макрон и съпругата му Бриджит

Президентът във Франция: да живееш като Бог

Президентът на Франция може да си живее като Бог. Той не е длъжен да дава обяснения на никого за допълнителните си доходи, извън полагащата му се президентска заплата, която възлиза на 240 000 евро годишно. Той може да живее в двореца или в някоя от резиденциите си. Към това се прибавят и всички обеди и вечери. А във винарната на Елисейския дворец се складирани 15 000 бутилки скъпи вина. Но само френско производство! Предшественикът на Макрон - Франсоа Оланд  - постоянно получаваше похвали от Сметната палата, защото бил спестил много милиони евро от вина и официални приеми за своите гости. Пари, спестени от френския президентски бюджет, който е двойно по-голям от бюджета на английската кралица.

***

Припомняме Ви тази наша фотогалерия:

 

Редакцията препоръчва

Реклама