Ето какво искат да ни внушат популистите | Новини и анализи по международни теми | DW | 30.10.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

Ето какво искат да ни внушат популистите

Тръмп в САЩ, Болсонаро в Бразилия: популистите са във възход. Макар и в различни държави, структурата на техните послания е една и съща. Ето как популистите виждат света. Интервю с доцента по реторика Йорн Прехт:

ДВ: На какви послания разчитат популистите и защо толкова много хора ги харесват?

Йорн Прехт: Във филмовата индустрия го наричат принципът KISS: "Keep it smile, stupid". Това означава да говориш по начин, който всеки разбира. Точно на това залагат и популистките движения: на простички, лесно разбираеми и, точно поради това, ефективни послания. Те обикновено биват гарнирани с нещо пикантно и най-напред с някаква катастрофа.

Кризите и сривовете са неразделна част от речите на популистите. Друг елемент в популистката реторика е представата за напрегнати отношения между обикновения народ и елита. Популистите обичат и коспиративните теории за интригите на елитите. Обикновено речите по тези въпроси са гарнирани с една особена морализираща нотка.

ДВ: С тези похвати ли си служи Доналд Тръмп? 

Йорн Прехт: Да. Самият му девиз "Да направим Америка отново велика" говори за някаква криза. Зад него прозира въпросът: защо Америка вече не е велика и кой е виновен за това? Отговорът гласи: демократите или елитите. В същото време Тръмп е милионер, т.е. човек от елита. Но популистите като Тръмп се смятат за преки и единствени изразители и носители на народната воля. Те внушават на хората, че ги защитават от корумпираните елити. По тяхната логика, елитите винаги са в съюз с мюсюлманите, мексиканците или чужденците като цяло, които те - десните популисти - смятат за паразити. Тръмп се изживява като божи пратеник, който трябва да покаже на хората как да се отбраняват срещу злото. Така той рисува една твърде опростена картина на обществото. В посланията си популистите залагат основно на две чувства: носталгията и страхът от неизвестното.

ДВ: Носталгия и страх, но после идва ред на надеждата, чийто носител е именно новият "герой". Така ли?

Йорн Прехт: Да. Популистът кара хората да вярват, че има лесно решение на проблемите. В психологически план това силно напомня за семейството: представата за "бащицата", който ще оправи нещата. Популистките движения имат склонност да залагат на мъжки лидери. Идеологически те ни връщат назад към 1950-те години, когато мъжът е ходел на работа, а жената се е грижела за домакинството. В този смисъл Доналд Тръмп е нещо като мачото от петдесетте години. Популистите често се опитват да култивират една определена носталгия по отношение на ролята на двата пола. Те и привържениците им са убедени, че навремето светът не е бил толкова сложен. Но ако си направим труда да отворим вестниците от онова време, ще установим, че жените са били потискани в много по-голяма степен. Което съвсем не означава, че светът тогава е бил по-лесен.

ДВ: Има ли прилики между популистите в Бразилия, САЩ, Унгария и Германия например?

Йорн Прехт: Да. Макар да говорим за съвсем различни култури, носталгията, чувството, че съществува определена заплаха, както и копнежът към силен лидер в ролята на "бащица" изглежда се повтарят навсякъде. В много страни това функционира много добре.

ДВ: Щом емоциите са толкова важни, тогава какво е влиянието на фактите?

Йорн Прехт: Да вземем например Доналд Тръмп - при него оставаме с впечатлението, че фактите не играят вече никаква роля. Популистите умишлено подбират само онези факти, които им вършат работа. Онези, които подкрепят техните възгледи. Те не обичат критиката, защото тя означава дискусия, а тя пък от своя страна води до прозрението, че светът все пак е по-сложен от онова, което твърдят популистите.

ДВ: Използва ли се този опростенчески поглед към света и в социалните медии? 

Йорн Прехт: Туитър и Фейсбук дават на потребителите възможност да коментират публикациите на реномирани медии. А това дава поле за изява на популисткото говорене. Съществуват и добре организирани групи, които се опитват - включително с помощта на руски ботове или фалшиви профили - да влияят на общественото мнение по спорни теми, каквато например е темата за бежанците. Има обаче и контра движение - хора, които се опитват да опровергават фалшивите новини и факти. В същото време държавите започват да се учат как да реагират на нелегалните начини да се влияе на хората. Наскоро германската канцлерка Ангела Меркел заяви, че нейното правителство обмисля въвеждането на наказателни мерки. А това означава, че все още има надежда за възстановяването на сериозния дебат, който се базира на фактите.

Йорн Прехт е доцент във вишето училище за медии в Щутгарт, където преподава сценарий и драматургия. Той работи и като сценарист, преводач, актьор, режисьор и филмов продуцент.

Редакцията препоръчва

Реклама