Ето защо Ердоган е бесен на финансистите | Новини и анализи от Европа | DW | 17.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ето защо Ердоган е бесен на финансистите

Президентът Ердоган се гневи на финансовите пазари, рейтинговите агенции и турската Централна банка. Само на предизборната борба ли да го отдадем, или е сигнал, че турската икономика започва да буксува?

Месец преди изборите, турският президент Реджеп Ердоган е поставен под силен натиск. Не на последно място и заради състоянието на турската икономика. Ердоган гордо обяви впечатляващ стопански ръст от 7,4 процента за миналата година, но много икономисти се съмняват, че цифрите отразяват реалното състояние на турската икономика.

Дори ако се вярва на официалните цифри, проблемите са очевидни: безработицата в Турция е висока, особено младежката, а значителна част от стопанския ръст се дължи на вътрешното потребление, посочва професорът по международни икономически отношения от университета в Констанц Ердал Ялчън. Той изброява големите държавни строителни проекти и разходите на фирмите и на частните домакинства, които се финансират чрез кредити.

Редакцията препоръчва

Вследствие на това турската лира постоянно се обезценява. А това е много сериозен проблем за една страна, която внася повече стоки, отколкото изнася. Понастоящем инфлацията е 11 процента - над два пъти по-висока от петте процента, които си е поставила за цел Централната банка. 

"Майката на всички злини"

За да спре обезценяването на турската лира, Централната банка трябва да повиши лихвите. "Турция има нужда от чуждестранен капитал, за да поддържа дължащия се на вътрешното потребление стопански ръст. Но доверието на инвеститорите в турската икономика намалява постоянно, което е истинска бомба със закъснител", казва Ялчън.

Централната банка обаче се бави с покачването на лихвите. А президентът Ердоган дори упражнява натиск над формално независимия финансов орган да понижи основния лихвен процент. Високите лихви били "майката на всички злини", заяви той миналия петък. А в интервю за телевизия Блумбърг от тази седмица той каза, че ще засили контрола си върху Централната банка, ако спечели изборите.

С това си изявление Ердоган напипва един чувствителен нерв сред част от избирателите. Защото задлъжнелите фирми и частни домакинства, естествено, са против покачването на лихвите. Но за капиталовите пазари това е пагубно, и неслучайно турската лира продължи да девалвира. Което пък създава проблеми на големите турски концерни, чиито дългове са в чуждестранна валута. Падането на курса на лирата оскъпява допълнително тези дългове и докарва някои от фирмите до ръба на фалита.

Кредиторите вече не са готови да финансират Турция при досегашните условия. Големите рейтингови агенции вече понижиха оценките си за Турция: в началото на май американската "Стандарт енд Пуурс" свали кредитния рейтинг на страната до ниво "BB-", а другата голяма агенция - Муудис - стори същото още през март. Това създава допълнителни трудности на държавата, фирмите и гражданите. Точно сега, когато те имат нужда изгодни кредити, капиталовият поток към Турция може да секне бързо.

Президентът Ердоган реагира, както е правил и преди, с остри нападки срещу рейтинговите агенции - хвърли вината върху "валутните спекуланти, лобито на лихварите и враговете на Турция под шапката на рейтинговите агенции". 

Отлив на капитали?

Türkei Währung Lira Geldscheine Inflation (picture-alliance/AP Photo/P. Giannakouris)

Преди 1 година еврото се разменяше за 3,70 турски лири, а днес турската валута се е обезценила до 5,30 лири за 1 евро

Ердоган използва гръмки думи, без да си дава сметка за колатералните щети. Всъщност това не е нещо ново. "Този път обаче може да стане страшно. Ако турската лира продължи да пада, може да се стигне до бърз отлив на чужди капитали", казва Ердал Ялчън. Според него, Ердоган не може да предотврати подобно развитие, дори и да засили контрола върху движението на капитали. В тази връзка той прогнозира тежки времена за Турция.

"Много фирми и домакинства ще обявят несъстоятелност, защото базираната на дългове политика не може да функционира в дългосрочен план", казва икономистът. Той смята, че влошаващото се икономическо положение е и причината Ердоган да изтегли през юни изборите, които трябваше да се проведат през ноември

Независимо от изхода на изборите, възниква въпросът как може да бъде подобрено икономическото положение в страната. "Основен проблем е несигурността", казва Ердал Ялчън. Инвеститорите са изплашени заради обтегнатите отношения между Турция и ЕС, който е най-важният търговски партньор на страната. "И те си задават въпроса в каква посока ще се развива Турция с един все по-автократичен президент", казва икономистът.

Още през март Ердоган заяви, че Турция продължава да се стреми към пълноправно членство в ЕС. Но ЕК реагира доста хладно. "Турция се отдалечава с големи крачки от ЕС", са казва в публикувания през април доклад на Комисията. От него става ясно още, че при сегашните обстоятелства ЕК не възнамерява да отваря нови глави в преговорния процес с Турция.