ЕС няма волята да спасява сделката с Иран | Новини и анализи по международни теми | DW | 16.05.2018
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

ЕС няма волята да спасява сделката с Иран

Всички участници в срещата, посветена на ядреното споразумение с Иран, се опитват да я представят за успех. Европейците обаче нямат волята да спасят сделката с Ислямската република, твърди в коментара си Макс Хофман.

Европейците могат също и да се противопоставят на САЩ. Куба е такъв пример: преди 22 години САЩ искаха със санкции да поставят острова на колене. Но европейците предпочетоха да правят бизнес с Куба. Брюксел дори отиде толкова далеч, че с нарочна директива забрани на европейските фирми да спазват американските санкции. Спрямо тогава и днес обаче има една съществена разлика: тогава в Белия дом беше Бил Клинтън - един предвидим и добронамерен към европейците американски президент. А днес... Е, вече знаем!

Редакцията препоръчва

ЕС би могъл също да защити своите фирми от американските санкции, с които заплашва Вашингтон, като им компенсира възникналите загуби. Друга възможност са публичните инвестиции или държавните помощи за частните инвеститори. Тоест, ЕС разполага с инструменти, за да се противопоставя ефикасно на конфронтационния курс на Доналд Тръмп. Само така европейските фирми могат да бъдат убедени, че трябва да продължат да правят бизнес с една страна, взета на прицел от САЩ.

Европейската дилема

Сега всичко се върти около въпроса дали европейските лидери изобщо са готови да се качат на боксовия ринг и да се бият за сделката с Иран. Всеки целенасочен европейски удар по САЩ може да доведе до ескалация с големи икономически вреди. Затова опитните и предпазливи политици, като Ангела Меркел, няма да тръгнат по този път. Ето защо на срещата в Брюксел, освен сдържания оптимизъм, нищо не подсказа, че европейците са готови да тръгнат по този път.

Мениджърите на мултинационалните концерни, като Сименс, са изправени пред дилемата или да прекратят бизнеса си с Иран, или да продължат да инвестират и да си навлекат гнева на американците. Възможно е някои шефове на компании да изберат първата опция, защото бизнесът им със САЩ е много по-важен. Така например за Сименс САЩ са най-големият пазар. Но и ЕС е изправен пред дилема: той има нужда от частните предприемачи, за да осигури на иранците така нужните им инвестиции. Но ЕС не може да принуди концерните да сключват сделки с Иран.

Hofmann Max Kommentarbild

Макс Хофман

Остават другите подписали иранската сделка. Те биха могли да се опитат да запълнят празнината. Но и тук има проблеми: Русия, например, която настоява за стриктно спазване на споразумението, е пряк конкурент на Иран в икономическо отношение. И двете страни разчитат основно на износа на изкопаеми горива. Китай пък сигурно си има по-важни задачи от това да се конфронтира със САЩ и по тази тема. В момента китайците се опитват да предотвратят търговска война с американците. Затова и ядреното споразумение с Иран за тях е от второстепенно значение.

Всичко сега зависи от Техеран

Какво им остава на европейците тогава? Да предприемат плахи опити да убедят концерните да продължат бизнеса си с Иран, да отпускат държавни средства и да убедят останалите си партньори да сторят същото? Нищо от това няма да спаси споразумението. За тях ще бъде истински успех, ако намерят начин да държат сделката с Иран в състояние на будна кома, докато стане време американците да гласуват отново за президент.

Иран обаче със сигурност вече няма да толкова привлекателен за правене на бизнес, колкото се смяташе досега. И съдбата на споразумението със Запада ще зависи вече само от волята на режима в Техеран да не възобнови ядрената си програма

Реклама