ЕС е виновен, че "създаде" консерватори като Борисов и Орбан

Първото десетилетие на 21 век, Берлин: В кулоарите на среща на ЕНП Бойко Борисов и Виктор Орбан дебнат Ангела Меркел, за да си направят селфи с нея. Дали е истина или не тази история – не се знае. Факт е обаче, че повечето новоизлюпени консервативни партии и политици от посткомунистическа Средна и Източна Европа първоначално гледаха главно да се присламчат към традиционните западноевропейски консерватори за по някое действително или метафорично „селфи“. (Всъщност и самата Ангела Меркел излезе на сцената като „момичето на Хелмут Кол“.)

Как се "правят" консерватори

След повече от четири десетилетия съветска диктатура, заквасена с атеизъм и фалшиви ляво-прогресивни идеи, в София, Букурещ, Будапеща и т.н. не бяха оцелели много автентични консерватори. Те трябваше наново да бъдат „правени“ с подръчни средства. И Европейската народна партия положи сериозни усилия в това отношение. Така някогашният стипендиант на Джордж Сорос, младият борец за свобода и убеден либерал Виктор Орбан постепенно се превърна в християндемократ.

Така и бившият член на БКП Бойко Борисов, възпитаник на Школата на МВР и на спортно-охранителните структури в България от края на миналия век, също стана консерватор и християндемократ. Допускам, че днес и двамата смятат себе си за вярващи християни и убедени консерватори, но корените им в европейския консерватизъм и неговите ценности са прекалено плитки.

Да, както всяка друга партия и ЕНП е машина за произвеждане на мнозинства. Особено в условията на сложния и недоправен ЕС, където и за най-дребните стъпки напред трябва много да се лавира и преговаря. Тъкмо поради това европейските консерватори не само посрещнаха с отворени обятия новите си съпартийци от Средна и Източна Европа в Европарламента, но и вложиха доста усилия в изграждането на такива партии отвъд някогашната Желязна завеса и в създаването на някаква общоевропейска християндемокрация. Обаче новите им съмишленици от Полша, Унгария, Румъния или България сякаш бяха разбрали само първата половина от предложения им негласен договор: ще си помагаме за сглобяване на мнозинства.

Общите ценности не са политическа фраза

А за същинското спояване на Европа в едно цяло далеч по-важна е втората половина: общите ценности. Защото политическото мнозинство стабилизира структурите, докато общите ценности стабилизират обществата. Новите средно- и източноевропейски консерватори, отраснали с официалната пропаганда на някакви абстрактни комунистическо-пролетарски ценности, по инерция решиха, че и в случая става дума просто за надути политически фрази, за куха идеология, която само трябва да приспива вниманието на гражданите.

Ето как върховенството на закона, доверието към структурите, свободата на медиите, човешките права, християнското състрадание към хората, изпаднали в беда, а в крайна сметка и чисто човешката почтеност – цялата тази втора част от договора между консерваторите в ЕС – в Средна и Източна Европа се оказаха заметени под килима. В Унгария и в Полша систематично извиват ръцете на правовата държава – за България изобщо да не говорим.

В същите тези страни вече от доста време ограничават свободата на словото, а България се срина до последната позиция в Европа по този показател. Християнско състрадание към бежанците от гражданска война? Напразно ще го търсите в Средна и Източна Европа. Добросъвестно отношение към милиардите, които пристигат от еврофондовете? Отговорът и тук гласи: не, тъкмо обратното – корупция, самообслужване и непотизъм.

Вина има и целият ЕС

Такава е картинката в момента, когато партията на Виктор Орбан „Фидес“ напусна ЕНП – малко преди да бъде изхвърлена. И за тази тъжна гледка са виновни далеч не само онези нови християндемократи и консерватори, които са на власт в част от средно- и източноевропейските държави и пет пари не дават за ценностите на ЕС. Виновна е и самата ЕНП, пък и целият ЕС, които прекалено дълго си затваряха очите пред грубото погазване на общите ценности – както в Унгария, така и в Полша, а и в България, където протестите през миналата година осветиха като с прожектор лицемерието на политическите компромиси.

След излизането на „Фидес“ ЕНП няма да се разпадне. Още повече, че в Европарламента тя обикновено сглобява мнозинства със социалдемократите и либералите. И ЕС няма да се разпадне, защото носи прекалено много ползи за всички държави-членки. Но Евросъюзът никога няма да се добере до онова идеално състояние на сплотено 450-милионно общество, ако политиците и занапред се отнасят по досегашния двусмислен начин към общите ценности. Защото партиите конструират мнозинства, но ценностите конструират общество.

*Коментарите, които четете тук, изразяват личното мнение на авторите. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.