ЕС - авариен изход за българи | Новини и анализи от България | DW | 28.05.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ЕС - авариен изход за българи

Икономиката стагнира, корупцията разяжда страната като бавно действаща отрова. Макар мнозина българи да се виждат като губещи от смяната на системата, едно те все пак спечелиха - възможността да си тръгнат от страната.

В анализ на вестник "Ди Велт" от Борис Калноки се казва, че едва ли има друга страна в Източна Европа с по-тежък демографски проблем от този на България. Преди промените България беше страна с 9 милиона жители, а днес е дом само за около 7 милиона. Това не се дължи само на проблема с напускащите страната - а и на неблагоприятната демографска ситуация - значителното застаряване и ниската раждаемост. Бягството в чужбина обаче засилва този ефект: страната напускат предимно младите хора в трудоспособна възраст, които раждат децата си в чужбина.

След промените през 1989 година 6 процента от българското население напусна страната, се казва в доклад на ОССЕ на базата на последното преброяване на населението от 2011 година. Това не звучи особено драматично, стига да не беше тревожното допълнение, че тези 6 процента в същото време представляват 10 на сто от работещите българи. На всичкото отгоре, в тези статистики не са включени онези мигранти, които са напускали страната временно - за по няколко години.

Парите на емигрантите - повече от преките чужди инвестиции

Казано по друг начин: който все още не е напуснал България, е бил навън поне временно. Онези, които са се върнали завинаги, са изкарали парите си в чужбина, а другите, които още работят навън, са основният източник на валута, постъпваща в страната: по официални данни на ОССЕ през 2011 година българите в чужбина са изпратили в родината си почти 800 милиона евро. Предполага се обаче, че реално тази сума е с 30-40 процента по-висока.

Според статистика на Световната банка през 2013 година тази сума е възлизала на 1,6 милиарда долара, което отговаря на 3,75 % от българския БВП, е изчислил специализираният сайт RemittancesGateway.org. Като добавим и това, че изпращаните от българите в чужбина пари в България надвишават преките чужди инвестиции, излиза, че нито една друга страна от ЕС не е толкова силно зависима от трансфера емигрантските пари, колкото България. А също и от руския газ, коментира "Ди велт".

Symbolbild EU Armutszuwanderung 2014

Страната напускат млади хора в трудоспособна възраст с добра квалификация

За българите, както и за други източноевропейци, Европейският съюз междувременно е станал един от полюсите на една конфронтация, която заплашва да разкъса цели общества: Русия отново е тук, демонстрира се като настойчиво изискваща и притискаща инвазивна сила. Точно в това се състои и голямото предизвикателство пред онези българите, които са решили да останат в България. "Трябва да направим от България активен член на ЕС, а не да я превръщаме в лост за експанзионистичните намерения на Русия", казва по този повод Гергана Иванова, която има своя рекламна агенция в София.

Русия - поляризиращата сила

Навсякъде в България се усеща засилващ се конфликт между Европа и Русия, който би могъл да доведе до същия взрив, какъвто видяхме в Украйна. Разликата е само в това, че България е член на ЕС и НАТО, и макар и да се намира в периферията на двата съюза, все пак е европейски обвързана. Дяснорадикалните сили в България като "Атака" защитават фанатично Русия, но имат слаба подкрепа сред населението. Социалистическото правителство също държи много на добрите отношения с Русия. По този повод "Зюддойче цайтунг" припомня, че на изборите за ЕП управляващите в България социалисти са останали едва втори, и то независимо, че техният лидер Сергей Станишев е бивш български премиер и настоящ шеф на ПЕС.

"Ди велт" цитира и мнението на Огнян Шентов от софийския Център за изследване на демокрацията. Според него в днешна България има разделителна линия, която преминава между онези, които са спечелили, и другите, които са загубили от смяната на системата. Младите и по-добре образованите българи виждат бъдещето на страната твърдо в ЕС, докато останалите имат националистически уклон, констатира Шентов.

Редакцията препоръчва