Ердоган прави каквото си иска, а Берлин само гледа | Новини и анализи от Европа | DW | 05.04.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Ердоган прави каквото си иска, а Берлин само гледа

Ердоган върши каквото си иска, а Берлин какво прави? Гледа отстрани и в най-добрия случай само казва, че бил "дълбоко загрижен". Докога ще продължи този театър? - пита Даниел Хайнрих в емоционален коментар.

Чакайте малко, що за безумие е това?! Германски журналист лежи в затвор в чужбина, при това по скалъпени обвинения, а медиите в Германия информират, че журналистът се чувствал сравнително добре и че германски дипломат бил получил разрешение да го посети в килията. Честно: що за новина е това? Щеше да има новина, ако можехме да кажем, че германският журналист най-сетне е освободен от турския затвор. Но това, което се случва днес, е само поредното действие в един политически театър, чиято жертва е германският журналист Дениз Юджел и в чиято основа стоят жаждата за власт на Ердоган и непрозрачните отношения между турското и германското правителство.

Успех ли?

Турският президент Ердоган междувременно е наясно, че победата на референдума изобщо даже не му е в кърпа вързана - социологическите прогнози не му дават ясна преднина, а това означава, че изходът от референдума си остава неясен. Затова Ердоган търси възможност да трупа точки. А единственият начин да го постигне е като демонстрира сила, внушавайки на своите привърженици, че е способен да се изправи срещу "Запада", срещу "чужбината", срещу "терористичната заплаха". Към този измислен коз Ердоган причислява и споразумението с ЕС за бежанците. И затова все заплашва да го прекрати.

С други думи: турският президент използва бежанците за личните си властови амбиции. Това е в пълно противоречие с прокламираната от самия него солидарност с "мюсюлманските братя и сестри", но е направо нищо в сравнение с поведението на германското правителство, което много обича да окачествява споразумението с Турция като "успех". Успех ли? Вярно, че бежанските центрове в Турция са направо образцови. Само дето в тях не живее почти никой. По-малко от 300 000 души, а това е под 10 процента от общо 3-те милиона бежанци в Турция, обитават държавните бежански центрове. Това стана ясно преди броени дни в резултат от запитване до германското правителство, отправено от Лявата партия по повод годишнината от подписването на бежанското споразумение. От отговора на федералното правителство научихме и друго: че 40 процента от сирийските деца в Турция нямат възможност да ходят на училище. Много от тях са принудени да работят, за да изкарват прехраната си. И Берлин отбелязва това като "успех"?

Даниел Хайнрих

Даниел Хайнрих

Защо?

Точно тук се крие проблемът: човек направо недоумява на фона на многото въпроси, свързани с отношенията между Берлин и Анкара. Ето само няколко от тях: Как така турският президент съвсем безнаказано може да клейми германския журналист Дениз Юджел като "терорист"? Защо получава милиарди евро на базата на бежанското споразумение, а след това подсигурява подслон само на една минимална част от бежанците? Защо изобщо Ердоган си позволява всичко това? И най-вече - какво прави Берлин? В най-добрия случай казва, че е "обезпокоен", "загрижен" или "дълбоко загрижен". И че се надява на нормализиране на отношенията след турския референдум.

Що за изявления са това? И какво ще стане, ако ситуацията не се нормализира? Какво ще стане, ако Анкара продължи да сипе обиди и клевети? Какво ще стане с Дениз Юджел и с бежанците в Турция? Кажете ми: какво ще стане?

Редакцията препоръчва