Ердоган не може да понася Измир. А сега иска да го превземе. | Новини и анализи от Европа | DW | 03.11.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Ердоган не може да понася Измир. А сега иска да го превземе.

Ердоган никога не е обичал моя град. Моя прекрасен Измир с неговите свободолюбиви и открити хора. Сега те страдат силно. А Ердоган се възползва от катастрофата и се опитва да го превземе, пише Гезал Аджар.

Колко още земетресения трябва да има в Турция? Колко хора още трябва да бъдат погребани под руините? И колко още чували за трупове ще са нужни, преди турското правителство да осъзнае скритата опасност от силни земетресения? Докато това правителство продължава да се отдалечава от науката и да тълкува всичко само чисто религиозно, отново и отново ще загиват невинни хора.

Турция винаги е била земетръсна зона. В детството си съм прекарала много безсънни нощи по детските площадки. Но не заради люлките и катерушките, а принудително - след поредното земетресение. Затова познавам прекалено добре страха на хората. Правителството на президента Ердоган би трябвало да инвестира всеки един цент в сигурна и надеждна инфраструктура. А какво прави то вместо това? Раздава палатки за всеки случай, защото това е по-евтино и по-лесно.      

"Иншаллах, ще бъдеш спасен!"*

А можете ли да си представите следното нещо: един политик, у когото почти не са останали емпатия и разум, изтръгва от ръцете на жена от спасителните екипи мобилния телефон, докато тя разговаря със затрупан под руините човек? Само защото камерите предават на живо. Лично аз не приемам подобно поведение. Но в Турция представителите на народа функционират различно. Министърът на земеделието Бекир Пакдемирли изтръгна телефона от ръката на слисаната спасителка, за да изкрещи в него: "Здравей, аз съм министър Пакдемирли. Иншаллах, ще бъдеш спасен!". Разбира се, не липсваха и задължителните поздрави от президента Ердоган.

В такъв момент човек си казва: "За бога, недей! Ти си последното нещо, от което жертвата сега има нужда!". Спасителите не окуражават затрупаните хора с думите "Иншаллах, ще бъдеш спасен!". Тези професионалисти премерват добре всяко свое изречение. Всяка думичка трябва да покаже на лежащия под руините човек, който се бори за живота си, че хората отгоре правят всичко по силите си, за да му помогнат.

Та кой ли човек, изпаднал в смъртна опасност, иска да чуе, че президентът му пращал поздрави? Особено пък в един град, в който неговата партия не е печелила избори през последните 18 години, това си е чист театър. Всъщност президентът Ердоган не може да понася Измир - нито хората в него, нито тяхната култура. Защото светският живот и ценностите в този турски град на Егейско море са много по-различни, отколкото в останалата част на страната.

Невероятният Измир

Измир - моят роден град - просто не се вписва в представите за живота на управляващата "Партия на справедливостта и развитието" (ПСР). Жените там са по-модерни, хората - по-открити. А избирателите са давали и дават своя глас най-вече за социалдемократическата "Републиканска народна партия" - без значение кой е неин кандидат. В Измир важи мотото: "Само не строго религиозните сили, които са против светския начин на живот." Затова жителите на Измир винаги биват заклеймявани от управляващата ПСР като "неверници". Поради същата причина привърженици на Ердоган злорадстваха в социалните медии непосредствено след земетресението: Измир си го бил заслужил?! Да, ето колко цинични могат да бъдат хората.

Дори гръцкият министър-председател Мицотакис предложи помощ след бедствието. "Всеки човешки живот е по-важен от различията, които имаме помежду си", увери той. Но много от хората в силно разединената Турция вече не са способни на такива дълбоки човешки чувства. Правителството в Анкара се опитва по-скоро да използва земетресението, за да превземе най-после Измир. Защо иначе то ще изпраща почти целия кабинет в един град, в който всички усилия сега са насочени към спасяването на пострадалите хора? Дори шефът на парламента пристигна в Измир. Защо? Какво търси той там? Да не би да може да помогне, след като няма никакъв опит в спасителните операции!

Гезал Аджар

Гезал Аджар

Стига сте се самовъзхвалявали!

Ако правителството на Ердоган наистина иска да помогне на хората, тогава то просто трябва да остави спасителите да си свършат работата. Градът си има кмет, който координира цялата операция. И това е напълно достатъчно. А вместо съпартийци, Ердоган трябва да изпрати в бедстващия район спасители, техника и пари. Но те така и така са дошли - затова поне трябва да спрат да се самовеличаят.

Сегашната катастрофа само потвърждава това, което наблюдавам откакто ПСР е на власт: Ердоган никога не е искал да обедини обществото, неговата цел винаги е била да вбие клин между привържениците на светския живот и неговите религиозни поддръжници, а не да обедини обществото. Той уважава само онези, които започват всяко свое изречение с "Иншаллах".

*от турски: Осланяме се на Бог; Да бъде Божията воля

****

Припомняме Ви и това видео от нашия архив:

„Животът в Истанбул вече не е същият“: Страхът от катастрофално земетресение

Подобно съдържание