Енергийният шахмат около България | Новини и анализи от България | DW | 13.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Енергийният шахмат около България

България се намира в регион, в който страни като Турция и Русия преследват твърде агресивна политика, включително и енергийна. Николай Цеков разговаря с Мехмед Юмер от в. „Заман“ и експерта по сигурността Алекс Алексиев.

Обхванатата от вълна на нестабилност и тероризъм Турция, в която предстоят и местни избори на 7 юни, създава допълнително напрежение в един и бездруго кризисен регион. Експертът по проблемите на сигурността Алекс Алексиев е на мнение, че в настоящата ситуация Русия и Турция се опитват да действат като негласни съюзници.

„В Чечения човекът на Кремъл Кадиров се опитва да гради ислямска държава и това сякаш не прави впечатление на Кремъл. Ислямистите около режима на турския президент Ердоган приемат това за добра воля и от своя страна не пречат на двупосочното преминаване на терористи през границите към Европа и към намиращата се в съседство "Ислямска държава". Още не може да се каже как и до каква степен всичко това ще засегне и България, но добре зная, че ислямистите около Ердоган не са приятели нито на България, нито на Европейския съюз“, твърди Алексиев.

Главният редактор на излизащия в София на български и турски език в.“Заман“ Мехмед Юмер смята, че „настъплението на Ердоган срещу гражданските свободи и опитите му да тълкува наследството на Ататюрк по ислямистки начин е постоянен източник на гражданско недоволство, особено в големите градове. Освен зачестилите тежки терористични актове, сред които например и убийството на главния военен прокурор, напрежението нараства и сред кюрдите в Югоизточна Турция. Също така продължават да изплуват все нови факти и около огромния корупционен скандал, свързан с управляващата върхушка, който тресе страната вече от година и половина“, отчита Юмер.

Новият приятел на Ердоган

Iran - Türkischer Präsident Recep Tayyip Erdogan zu Besuch in Teheran

Ердоган по време на срещата му с иранския лидер Али Хаменей

Току що приключилата визита на турския президент Ердоган в Техеран, където той обяви затопляне на деликатните турско-ирански отношения, служат като своеобразен отдушник за вътрешното напрежение в Турция, смятат Алекс Алексиев и Мехмед Юмер. Турция очевидно желае да намери поне един нов "външен приятел". Само така може да се обясни внезапната промяна в настроенията на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който изненадващо окачестви като „приятелска и братска“ страна, която десетина дни по-рано обвиняваше в амбиции за хегемония в Близкия изток. "Това стана по време на участието му във Върховния съвет за турско-иранско сътрудничество, на който се подписаха осем договора“, обобщава събитията през изминалата седмица главният редактор на в.“Заман“.

Той добавя, че досега Турция е купувала газ от Иран на сравнително високи цени, но вече има шансове те да бъдат занижени в пъти. „След Русия, Иран е вторият по значение доставчик на газ за Турция. Твърди се, че Анкара настоява пред Иран за 25-процентна отстъпка от досегашната цена на газа. Според турските икономисти, страната не бива да плаща висока цена за иранския газ. Те отбелязват, че една част от руския природен газ пристига в Турция след дълъг и оскъпяващ го транзит през Европа /България досега печелеше от този транзит 150 млн. долара годишно – б.а./, а върху газа от съседните Иран и Азербайджан транзитни такси няма. Затова турският бизнес настоява за уеднаквяване на изкупните цени на руския и каспийския газ“, обобщава Мехмед Юмер.

Цените на газа ще спадат

Erdölraffinerie Abadan in Iran

Отмяната на част от санкциите срещу Иран ще усложни допълнително ситуацията на "Газпром"

Алекс Алексиев смята, че допускането на иранския нефт и газ на световните пазари значително ще усложни живота на руския газов монополист „Газпром“ в Европа: „Иран произвежда въглеводородни горива с много ниска себестойност и след отпадането на част от санкциите срещу Техеран на пазара могат да се появят нови количества, съпътствани от още по-ниски цени в световната търговия с горива“, убеден е експертът по сигурността.

“Дори само вестта, че подобна поява е възможна, моментално свали цената на нефта по световните борси. Сметката на „Газпром“ отдавна вече е грешна. Кремъл си вкара жесток автогол с арогантния начин по който шантажираше държави като България и Украйна. Говоря най-вече за фиаското на „Южен поток“. За радост, шантажът не успя, а загубите за Русия са огромни и тепърва ще се увеличават с излизането на нови играчи на пазара. В момента спотовите сделки с газ в Лондон вървят на равнища 200 долара за 1000 куб.м, а България купува от „Газпром“ същото количество за 430 долара. Е, още не е измислен монопол, който да удължи живота на подобен парадокс!“, заключава Алекс Алексиев, бивш водещ анализатор в американския Център за стратегически изследвания „Ранд Корпорейшън“.

Редакцията препоръчва

Реклама