Ендшпил в Сирия? | Новини и анализи по международни теми | DW | 08.02.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Ендшпил в Сирия?

Докато Западът се надява на добри вести от преговорите в Женева, Русия и Асад решават нещата на бойното поле в Алепо. От този развой на събитията печели най-вече една държава, твърди Александър Кудашев в коментара си.

Събитията в Сирия приличат на ендшпил. Президентът Асад изглежда си връща надмощието - с масирана руска подкрепа от въздуха и вероятно със солидна логистична и техническа помощ за сирийската армия.

Сраженията за Алепо носят всички белези на последната битка. Ако войските на Асад си възвърнат контрола над този град, сирийският деспот ще е спечелил много повече от само една битка. Тогава той отново ще бъде единственият влиятелен фактор в тази горяща страна. А сънародниците му ще имат три възможности: да избягат, да се нагодят или да умрат. От друга страна Сирия отдавна вече се е превърнала в един вид изкуствено географско понятие: страната представлява пъстра мозайка от отделни региони, по-големи и по-малки населени места, контролирани от различни сили - сирийското правителство, опозицията, хладнокръвните убийци от "Ал Нусра" и от тъй наречената "Ислямска държава". А хората в Сирия изпълняват една-единствена роля в тази кървава война: те са жертвите. Техният живот не струва нищо.

Безпомощността на Запада

Асад възкръсна благодарение на руснаците, които се възползваха от възникналия вакуум във властта. Путин изобщо не се поколеба да се намеси, а една от основните му цели е да помогне на Асад да се задържи на власт. И Кремъл подчинява всичко именно на тази цел.

Другата цел на Москва е да бъде стабилизиран регионът - включително и с цената на един автократичен режим. Никой вече не говори за "Арабска пролет", нито пък за иначе прекрасната идея за арабска демокрация. Тази мечта се оказа чиста илюзия. Съвсем друг въпрос е дали една такава Сирия на Асад може да играе ролята на стабилизиращ фактор в региона.

Целият Западен свят (и преди всичко Вашингтон) наблюдава развоя на събитията напълно безпомощно. И най-вече - безучастно. Западът знае, че една военна операция не само няма да донесе нищо, но и крие риска да предизвика още по-ужасяваща ескалация. А и на чия страна да се сражават западните войски?

Kudascheff Alexander Kommentarbild App

Александър Кудашев

Затова и политиците разчитат на мирните преговори в Женева, въпреки че те ще бъдат подновени чак в края на февруари. И докато Западът се надява,че мирът ще бъде постигнат именно на масата за преговори, в самата Сирия нещата се решават на бойното поле. При това най-важният въпрос гласи: кой да управлява Сирия, ако се постигне мирно споразумение? Опозицията, зад която не стои никой? Или Асад, крепен от оръжията на руснаците? А може би джихадистите? И въобще: ще я има ли онази Сирия, която познаваме отпреди началото на конфликта, започнал през 2011 година? Западната безпомощност създаде онзи вакуум във властта, в който се намърдаха и ислямистките милиции, и Путин и Асад.

Големият победител

Да не забравяме и задочната война между двете големи регионални сили: Иран и Судитска Арабия. В Рияд разчетоха правилно повелята на новото време - и осъзнаха, че колебливата позиция и страхът не водят доникъде. Но САЩ ще подкрепят вече само условно кралското семейство в Рияд, и още по-точно - ще го крепят. С други думи: Саудитска Арабия може да разчита само на собствените си сили и вече я виждаме да подготвя сухопътни части за битката срещу ИД. Това е една почти революционна промяна спрямо досегашната позиция. Промяна, продиктувана от страха от наближаващия край. А истинският победител в това кърваво премерване на силите се нарича Иран. Защото благодарение на войната в Сирия, след нейния край Техеран ще се окаже най-влиятелната регионална сила в Близкия Изток. В Ерусалим са силно разтревожени от подобен развой на събитията.

Последната битка за Сирия вече започна.

Редакцията препоръчва