Емоционално от Георги Господинов: Когато се събудим в свят без коронавирус

Когато ужасът с коронавируса свърши, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. Любовта, която имаме, докато стоим сами и затворени. Емоционално от Георги Господинов:

Георги Господинов

Може би е още рано. А може би тъкмо сега е времето. Да си сложим бележка на хладилника за тогава, когато...

Когато излезем оттук

Когато излезем оттук, да не забравим да пренесем цялата си любов към света, който ни беше отказан. (Най-желаният свят е отказаният свят.) Любовта, която имаме, докато стоим сами и затворени.

Редакцията препоръчва

Иван Кръстев за коронавируса: Светът вече никога няма да бъде същият

"Кризата с коронавируса е най-големият експеримент, който ще се случи в нашия живот. Този път светът наистина вече няма да бъде същият", казва пред ДВ световноизвестният български политолог Иван Кръстев. (31.03.2020)

Когато испанският грип уби десетки хиляди българи

Непосредствено след края на Първата световна война пандемията от т.нар. испански грип убива 80 000 българи. Как победената във войната България се справя с тази поредна катастрофа? (16.03.2020)

Коронавирус: само това ще ни спаси

Още Патиланчо е знаел как да се предпази от лошата болест: бъди нащрек, стой си вкъщи, пази и себе си, и другите. Точно това се иска сега от нас: солидарност и емпатия. Не само към най-близките ни, а към всички. (19.03.2020)

Австралия, моят изгубен рай. Разказът на Клои Лайнхам.

На всички, които никога не са били в Австралия, искам да кажа само това: тя беше едно прекрасно място, щяхте да се влюбите, пише австралийката Клои Лайнхам в емоционално есе, в което разказва за бягството си от пожарите. (07.01.2020)

Когато излезем оттук, да не изтриваме от паметта си това, което преживяваме сега. Защото то ще бъде вододел спрямо дните преди, които изгубихме. Ще ни напомня какво става, когато антропоцентризмът ни мине граници и се превърне в антропо-егоцентризъм, когато алчността се индустриализира. Какво става, като забравим, че не сме господари, а деца на тази планета, не собственици, а наематели, не домакини дори, а късни гости в дома ѝ, милиони години след като масата е била сложена.

Когато излезем оттук, да си спомним, че само месеци преди да ни връхлети пандемията, горяха австралийските гори. Да си спомним кенгуруто с опърлени лапи и уши, което прегръщаше своята спасителка. Тази утешителна, опрощаваща прегръдка между човек и кенгуру трябва да бъде новата икона на света, скринсейвърът на световния екран. Трябва да бъде изрисувана върху Сикстинската капела на бъдещето. Това, мислех си тогава, е пророчеството. Да разберем, че с всяко живо същество на този свят - делфин, кенгуру, охлюв, пчела, гинко билоба, череша, шипков храст, сме „братя по болка“, както пишеше Дарвин. Да разберем, че „Аз сме“ ще е по-важно от „Аз съм“.

Когато излезем оттук, светът от вчера ще е останал само в книгите, филмите и сънищата ни. Ще трябва да го възстановяваме по тях и по спомен. Но да върнем само най-смисленото, най-простото и най-важното. Да пренесем онова, което човечеството преди нас е пренасяло през времето. Но не всичко - да оставим част в света от вчера, защото той не беше безгрешен. Със сърцето и разума си да отсеем същностното. Прости неща - като да не нараняваш, да изпитваш съчувствие, да се смириш.

Когато излезем оттук, единственото, което трябва да носим със себе си, е един невидим куфар за оцеляване. С най-важните лични неща, достатъчно малък, за да не трупаме излишни глупости. Малка походна аптечка за след края на света. Свят, който ще съчиняваме отново. Заедно с децата и с родителите си, заедно с онова опърлено кенгуру и всички живи същества на света.

Ще сме други, по-човечни

Когато излезем оттук, очите ни ще са забравили колко ярка е светлината отвън и ще примижим като излизащите от пещерата на Платон. Но за разлика от тях, понеже вече имаме знанието, ще разпознаем, че това е истинският свят и ще си върнем цялото възхитително усещане за свобода, което по неизбежност ще сме изгубили в сумрака на стаите си.

Когато излезем оттук, ще сме по-бедни, но по-човечни. А това ще изравни везната на щастието ни.

Когато излезем оттук, ще отидем да прегърнем родителите и близките си, с които сме били разделени. Като за първи път. Като за всички отлагани пъти.

Когато излезем оттук, ще заведа дъщеря си да види отново морето. Защото ѝ обещах.

*****

Вижте и това:

Коронавирус: професиите, без които не можем

Те ли са най-важните?

Подобни господа (и по-рядко дами) заемаха водещо място в системата през 2008 година - когато избухна предизвиканата от тях финансова криза. Нещо повече - банкерите дори бяха обявени за защитен вид. Защото без тях икономическата система просто не функционира. Но те ли са най-важните и днес?
Коронавирус: професиите, без които не можем

Едни са отговорни за проблемите. Други действат отговорно.

Банкерите предизвикаха кризата, от която си изпатиха много други: касиерки и медицински сестри, лаборанти и шофьори на автобуси. Именно техните професии са едни от най-важните при сегашната криза. Без тях нищо не би могло да върви - по целия свят. И тези хора нямат никаква вина за сегашната криза - за разлика от банкерите преди 12 години.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Твърде малко пари за труд, без който не можем

Тези "малки хора" ежедневно се излагат на голям риск от зараза по време на работата си. Те не могат да останат вкъщи - трябва да се издържат и да плащат наема си. Средната брутна заплата на болногледачите в Германия е 38 554 евро годишно.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Служебен автомобил? Екстра само за някои.

Служебен автомобил, който струва по-малко от 50 000 евро? Никой уважаващ себе си инвестиционен банкер не би хванал волана на подобно возило. Професионалният шофьор на камион или автобус живее в съвсем други измерения: в Германия той изкарва средно 29 616 евро годишно. Сам си е виновен? Защо не работи в някоя банка? Това ли биха казали банкерите?
Коронавирус: професиите, без които не можем

За "малкия човек" и "малкото пари"

В обществата, които се дефинират според покупателните способности, има "малки" и "големи" хора. Хората, чиито професии почитаме в тази фотогалерия, биват наричани разговорно "малки". "Малък човек" е и касиерката в супермаркета. Нейната годишна заплата в Германия е 26 824 евро, според официалните статистически данни.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Вечно подценяваната професия

В Германия възпитателите в детските градини получават средно 36 325 евро годишн. Сега те трябва да си останат вкъщи, тъй като детските градини са затворени. Едва когато липсват, забелязваме колко са важни те. И каква голяма роля играе професията им за икономическата система.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Тези грижи струват много повече!

Особено застрашени в случай на зараза са по-слабите и по-възрастните хора, те имат спешна нужда от помощ и внимание. Но трудът на тези, които се грижат за тях, определено не е високо платен - в Германия те взимат средно 32 932 евро годишно бруто. Дори автомеханиците печелят повече. За сравнение с хонорарите в банковия сектор не може и дума да става.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Те търсят решение на проблема

Заплахата от коронавируса ще изчезне едва когато бъде създадена ваксина. Именно за това работят мнозина служители във фармацевтичната промишленост - в Германия средната им годишна заплата е 29 000 евро. Възмутително! За сравнение: финансовата криза още не бе приключила, когато нейните причинители - инвестиционните банкери, отново започнаха да си раздават бонуси, възлизащи на милиони.
Коронавирус: професиите, без които не можем

Срамота!

От сравнението между заплатите в банковия сектор и в медицинския бранш може направо да ти се завие свят. Дано кризата с коронавируса да доведе до преосмисляне и хората осъзнаят кои са истински важните професии. Трудът, без който не можем, трябва да бъде заплатен достойно!

Автор: Дирк Кауфман