Емиграцията преди и след 1945 | Политика | DW | 13.04.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Емиграцията преди и след 1945

Непосредствено след завземането на властта министърът на пропагандата Гьобелс вече се хвали, че еврейската интелигенция била прогонена от обществения живот на Германия.

Под заплаха са не само евреите, а и всички инакомислещи. В първите няколко месеца след идването на власт на Хитлер, страната напускат 70 до 80 хиляди души. Главните центрове на германската емиграция стават Прага и Париж.

С въвеждането на така наречените нюрнбергски закони от септември 1935 евреите стават хора от втора класа. Тогава се надига нова емигрантска вълна, а масовото бягство започва след погромите срещу евреите от ноември 1938. Напускането на Германия става все по-трудно, но все пак половината от наброяващите около половин милион германски евреи успяват да избягат. 130 хиляди авскрийски евреи напускат Австрия след присъединяването й от Германия през 1938.

Впрочем освен евреите спасение от нацизма търсят и 30 хиляди души, които се водят към политическата емиграция. Сред са тях са много личности, които по-късно ще заемат високи държавни постове: бъдещият германски канцлер Вили Брандт, първият президент на ГДР Вилхелм Пик, бъдещият партиен и държавен ръководител на ГДР Валтер Улбрихт, бъдещият австрийски канцлер Бруно Крайски. Около 3 хиляди са емигриралите писатели, което е нещо повече от цвета на немскоезичната литература: братята Томас и Хайнрих Ман, Лион Фойхтвангер, Алфред Дьоблин, Бертолт Брехт и други.

С експанзията на германския райх през Втората световна война емигрантите се чувстват сигурни само извън Европа. Томас Ман достига Америка през 1938. От 1940 английското радио ББС излъчва неговите ежемесечни обръщения към германските слушатели, в които той клейми нацисткия режим. Първо коментарите му се четат от говорител. През март 1941 германските слушатели за пръв път чуват и гласа на писателя:

“Това е глас на предупреждението. Да ви предупредя – това е единствената услуга, която германец като мен може да ви направи.”

В случая с Томан Ман отдръпването от Германия е окончателно. През 1949 той посещава за малко Германия, но се установява в Швейцария, където умира през 1955.

Впрочем краят на войната бележи не само началото на завръщането на прокудените. Сега започва бягството на нацистите. Хиляди избягват през Италия в Латинска Америка, а някои и в арабските страни. Бягството им е уредено от организация, оглавявана от хърватския францискански монах Драганович и от австрийския епископ Худал. Може би най-видните бегълци са Йозеф Менгеле, “ангелът на смъртта” от Освиенцим, и Адолф Айхман, техническият организатор на Холокоста. През 1960 израелската тайна служба издирва и отвлича Айхман от Аржентина, за да бъде съден в Израел. Две години по-късно той е екзекутиран в Тел Авив.