Експерт: Западът си извади поуки от Крим | Новини и анализи от Европа | DW | 25.08.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Експерт: Западът си извади поуки от Крим

Какви биха могли да бъдат следващите действия на Кремъл по отношение на конфликта с Украйна? Има ли опасност от "открита" война между два братски народа? Интервю с германския политолог Андреас Умланд, който живее в Киев.

default

Меркел, Путин и Порошенко

ДВ: Петро Порошенко каза, че Украйна води "Отечествена война". Доколко уместно е това?

Андреас Умланд: Този термин е исторически обременен. Ако не греша, е използван за първи по в Руската империя по време на войната с Наполеон през 1812. Вероятно става дума за опит да се отвърне на руската риторика, в която се говори за "фашистка хунта" и се прави връзка с Втората световна война. Порошенко може би иска да започне насрещен дискурс, който също да се опира на исторически понятия, но в друга посока.

ДВ: Порошенко говори за война, но формално събитията в Източна Украйна продължават да бъдат наричани от Киев "антитерористична операция". Дали причината е вътрешна - украинска, или е натиск от страна на Запада?

А. Умланд: Трудно е да се даде еднозначен отговор. Мога само да предположа, че украинското ръководство не е заинтересовано от това официално да нарече случващото се "война", за да не провокира още по-голяма интервенция на Русия.

ДВ: Порошенко каза и това, че "стъпките към мира не бива да се извършват за сметка на суверенитета на Украйна". Какво е имал предвид, според Вас?

А. Умланд: В това се състои дилемата, пред която е изправено украинското ръководство. От една страна за реформирането на страната и привличането на чуждестранни инвестиции е нужен мир, т.е. прекратяване на бойните действия. От друга - Украйна не може да продължи да губи територии. Видяхме мирната реакция на Киев спрямо прикритото нахлуване в Крим. Това доведе до анексията. Макар че, доколкото знам, украинският военен контингент в Крим е бил даже по-голям от руския, т.е. Украйна е можела да окаже военна съпротива. Но Украйна не предприе тази стъпка и в резултат загуби територия. А "наказанието" на Русия от страна на международната общност бе ограничено.

ДВ: А как оценявате предприетата от германската канцлерка Меркел визита в Киев?

Dr. Andreas Umland

Д-р Андреас Умланд

А. Умланд: Визитата определено бе символична - в деня на 75-тата годишнина от подписването на пакта "Молотов - Рибентроп". Вероятно става дума за знаков жест на Германия. Мисля, че основният конкретен резултат е обещаната финансова помощ за възстановяването на Донбас - 500 милиона евро.

ДВ: Какви са очакванията, които можем да отправим към предстоящата среща между Порошенко и Путин?

А. Умланд: Трудно е да се прогнозира, тъй като не знаем какво става зад кулисите на руското държавно управление. Първите последствия от санкциите на Запада срещу Русия вече се виждат - ръстът на руската икономика се забави. За момента е невъзможно да се предскаже доколко Русия е заинтересована от дългосрочното решение на украинския конфликт.

ДВ: Колко силно, според вас, е влиянието на Запада над позицията на Порошенко за срещата му в Минск?

А. Умланд: Мисля, че позицията на Запада има голямо значение най-малкото поради това, че Украйна вижда бъдещето си в интеграцията с Европа и Запада. Затова Порошенко ще клони към такова решение, което да устройва Запада. Но той не е в състояние да допусне и по-нататъшна формална или неформална загуба на територии.

ДВ: В навечерието на посещението на Меркел в Украйна имаше много опасения, че канцлерката би могла да принуди Порошенко да се съгласи на мир с неизгодни условия. Доколко оправдано бе това?

А. Умланд: Западът, разбира се, е заинтересован от прекратяването на огъня. но не мога да си представя, че това ще стане за сметка на териториалната цялост на Украйна. Мисля, че Западът си направи съответните изводи след Крим.

ДВ: А как оценявате това, което проруските сепаратисти направиха в неделя в Донецк - демонстрирането на разрушена украинска бойна техника и на пленени украински войници?

А. Умланд: Не знам как се възприема в Русия и в Донбас тази инсценировка на епизод от края на Втората световна война, познат от юли 1944 в Москва. Поставянето на знак за равенство между украинската армия и Вермахта и СС може да се окаже твърде директно. Мога да си представя, че много руснаци ще възприемат тази театрална сцена като оскърбление за паметта на жертвите от Великата отечествена война против нацистка Германия.

ДВ: Един от ръководителите на самопровъзгласилата си Донецка народна република намекна, че целта е да стигнат до Киев и да се разпишат на стените на Върховната рада. Колко насериозно трябва да възприемаме това?

А. Умланд: В Донбас наистина действа добре въоръжена, но относително малобройна група. Нейните действия са непредсказуеми - както се видя и от случая с малайзийския самолет. От нея могат да се очакват много странни изявления и действия, но те не бива да се надценяват - окончателните решения се взимат в Москва.

ДВ: Каква е Вашата прогноза за развитието на ситуацията в Украйна?

А. Умланд: Повтарям още веднъж - знаем твърде малко за това, което става по върховете на руските власти. Надявам се, че Путин ще потърси такъв изход, който да му позволи да запази лицето си пред света и, че всичко ще завърши с мир. Продължението на боевете би било изгодно за Путин с цел дестабилизацията на Украйна и възпирането на сближаването ѝ с Европа. Но от друга страна - засилването на руската намеса би донесло нови рискове както за Русия като цяло, така и за режима на Путин. Ако се стигне до открита война между руснаци и украинци, общественото мнение в Русия по отношение на това стълкновение между братски народи може да се промени.

Редакцията препоръчва