Едно румънско семейство в Германия | Начало | DW | 05.03.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Едно румънско семейство в Германия

Да избягаш от мизерията и да започнеш нов живот в чужбина. С тази мечта много източноевропейци пристигат на Запад, но там се сблъскват с трудности, а нерядко и с още по-голяма мизерия. Репортаж на Андреа Грунау.

Янку и съпругата му Танта живеят в двустайно жилище на стара западнала кооперация в Дортмунд. В стълбището няма осветление, от стените стърчат неизолирани кабели. Семейството има три деца. Баща им Янку излиза в 6 сутринта и по цял ден събира стари мебели и изхвърлени вехтории, от чиято продажба изкарва колкото едва да изхрани семейството. "Разчиствам Германия", шегува се той. Работи до късно вечерта, понякога до 23 часа. Неведнъж е получавал глоби - поради непознаване на законите. Например за това, че влизал с колата си в "зелена зона" без съответната плакета, или че работел без разрешително за упражняване на професия. Глобите винаги плаща разсрочено, на вноски.

"Децата ми трябва да се хранят", кава Янку. Именно заради тях той е пристигнал в Германия - за да им осигури по-добро бъдеще. В родината си - Румъния - е бил строителен работник. В кризата обаче работодателят му фалирал, а фирмата била закрита. Двамата с Танта били горди, че могат да дойдат в такава развита държава като Германия. Бързо намерили и училище за двете си момчета. "Не ни е лесно", казва баткото - 14-годишният Боби: "Всички в училище ни се подиграват, че сме цигани", казва той. Янку също предпочита да се представя за унгарец, тъй като само при споменаването на Румъния хората започвали да го наричат циганин. В училище Янку е учил малко унгарски понеже в родния му град Търгу Муреш живее голямо унгарско малцинство.

"И ние сме хора"

"В Румъния уважаваме германците, а ние тук се чувстваме отритнати и дискриминирани", казват Янку и Танта. Преди жената да роди третото си дете повикали линейка, за да я откара до болницата. "Отидох да дарявам живот, а бях третирана като престъпник. Макар и роми, ние също сме хора", казва Танта с огорчение. Понеже семейството ѝ няма здравна осигуровка, преди раждането румънката трябвало да подпише договор за заплащане на медицинска помощ.

Rumänische Familien in Deutschland

Танта с новородената дъщеря Сузана

"Как да подпише формуляра след като жената нито говори немски, нито може да чете, освен това е приета по спешност в болница", възмущава се Беатрис Гардеа. Германската студентка се запознала с ромското семейство покрай дипломната си работа за миграцията от Румъния. Дежурната лекарка заплашила Танта, че ако не подпише, ще повика полиция. При споменаването на думата "полиция" Танта се уплашила, че ще ѝ вземат детето. Раждането се бавело, наложило се по спешност да ѝ направят цезарово сечение.

Беатрис Гардеа описала този случай в писмо, което изпратила едновременно на две министрества в Северен Рейн-Вестфалия - на здравеопазването и по въпросите на миграцията. Назначената официална проверка по случая излязла със заключението, че болницата не е нарушила разпоредбите. На въпрос, защо проверяващите не са потърсили становището на пациентката, от здравното министерство определили това като ненужно, защото нямало никакви съмнения, че в болницата са действали законосъобразно.

"Това струва пари"

Ако пациент в Германия няма здравна осигуровка, той е длъжен да подпише договор за оказване на медицинска помощ. Това правило важи и за самите германци. Изключение се прави само за спешните случаи и за пациентите със силни болки, чието лечение започва и без да са подписали въпросния документ. От болницата в Дортмунд твърдят, че са постъпили именно така и във въпросния случай. Дни след раждането Танта продължавала да вие от болки, но лекарите твърдели, че всичко е нормално. По-късно се установило, че при операцията е бил засегнат орган, стигнало се до възпаление, затова се наложили допълнителни операции. На на въпрос защо не ѝ дават по-силни болкоуспокояващи, ѝ отвърнали: "Това струва пари".

Когато си спомня за това, Янку се просълзява. Той се страхувал, че съпругата му може да умре. Отделно се притеснявал, че могат да им вземат бебето, тъй като била сезирана службата за закрила на децата. Два месеца по-късно Танта излязла от болницата, силно отслабнала и с болки. Днес е вече напълно възстановена. Семейството обаче продължава да живее с големи грижи - добри хора им помогнали да подадат молба за детски помощи, но здравна осигуровка все още нямат. Тя струва най-малко 150 евро на месец, а Янку не може да отдели толкова пари.

Редакцията препоръчва