Едно послание за прошка и търпимост | Новини и анализи от България | DW | 02.01.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Едно послание за прошка и търпимост

Може ли ислямският свят да сломи терора? Има ли шанс терористите, убиващи в името на исляма, да бъдат спрени от самите мюсюлмани? Известният мюсюлмански теолог Фетхуллах Гюлен е натрупал идеи как това да се случи.

Идва ли времето ислямът да преживее своята епоха на Просвещението, Възраждането и Реформацията по подобие на случилото се в западноевропейската история след 13-ти век? Повратният момент е настъпил, смята турският теолог и фолософ Фетхуллах Гюлен, който от 17 години живее в изгнание в САЩ. Той призовава мюсюлманите да измият петното, което тероризмът е хвърлил върху Корана и неговите последователи.

В края на 2015-та, която ще се запомни с кървавия терор в името на джихада, в парижкия „Монд“ бе публикуван своеобразен манифест на Гюлен, чийто лайтмотив е опазването на човешкия живот да се превърне в основна ценност за всеки вярващ мюсюлманин. Турският мислител призовава мюсюлманите сами да свалят религиозните одежди, които действащи от името на исляма терористи навличат върху извратените си, по думите на Гюлен, тоталитарни идеологии. Войната срещу терора не е сблъсък на цивилизациите, а битка на цивилизацията срещу варварството, убеден е мислителят, поставен от списание „Тайм“ сред стоте най-влиятелни хора в света. През 2008-ма анкетите на списанията „Проспект“ и „Форин полиси“ посочват Фетхуллах Гюлен като най-изтъкнатия интелектуалец на планетата, а през 2013-та името му е поставено на 11-то място сред 500-те най-влиятелни мюсюлмани.

Ще чуят ли Гюлен?

Главният редактор на софийския ежеседмичник „Заман“ Мехмед Юмер, който е превел седем от трудовете на турския мислител, смята, че призивът, отправен от Гюлен, не е плод на случаен порив. „Гюлен беше първият световен авторитет в ислямския свят, който заклейми атентатите на 11 септември 2001 г. Цялото творчество на 74-годишния теолог е насочено към търсенето на път за приобщаване на исляма към модерната цивилизация. Уникалното при Гюлен е, че той не отхвърля догмите в Корана, които пречат на това приобщаване, а търси по-практични и работещи решения – например в съвременните им тълкувания съобразно предизвикателствата на днешния ден. Енергията на Учителя (Ходжа Ефенди), както го наричат последователите му, е насочена към начините за справянето с трите най-големи злини на ислямския свят – невежеството, бедността и вътрешното му разделение и противоборство. Отговорите на Гюлен на тези злини са свързани с развитието на мрежата за съвременни знания, а не с правенето на медресета и курсове за изучаване на Корана. Гюлен има работещи идеи как да се разгърнат взаимопомощта и диалогът между религиите и културите в света“, разказва Юмер.

Fethullah Gülen 2013

Фетхуллах Гюлен

Многобройните съчинения на Гюлен са известни в целия ислямски свят. В Турция той основава движението „Хизмет“ за служене на изчистения от предразсъдъци ислям. С неговата подкрепа е създадена огромна мрежа от над 1000 учебни заведения в целия свят за изучаване на съвременни науки с отлични преподаватели и материална база – така наречените „училища на Гюлен“. „В творбите му се говори за ренесанс на исляма, който ще постави на най-високия пиедестал общочовешки ценности като опазването на живота, достойнството и имуществото на всички хора, без значение каква вяра изповядват. Учението на Гюлен предлага практически подходи и срокове за справяне със злините на ислямските общества“, споделя Юмер онова, което е научил по време на дългогодишния си преводачески опит с трудовете на турския мислител. Една от любимите мисли на Гюлен е, че мерилото на истинската вяра са не лозунгите, нито пък облеклото на мюсюлманите, а тяхната чувствителност към опазването на човешкия живот и уважението към хората.

Страховете на Гюлен

Мехмед Юмер изтъква увереността на Гюлен в Корана, която му дава основания да вярва, че ислямският свят има сили и воля да се справи с проблемите и стигмата, които чернят образа му заради терора на групировки като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. Начините за преодоляването на това зло Гюлен вижда в отделянето на властта от религията, в ангажимента на улемите (тълкувателите на исляма) за скъсване с догмите и в приобщаването на младите хора към знанията и ценностите на цивилизацията.

„Смайващо е, че в писмената си позиция „Ислямско становище относно атентатите в Ню Йорк и Вашингтон“, подписана от генералния секретар на Ислямската група в Ливан, едни от най-влиятелните в ислямския свят улеми само мъгляво изразиха отношението си към терора на 11.09.2001 г. - в над десет страници, изпъстрени с казуистика.“ Гюлен го изрази с едно изречение: терористите не могат да бъдат мюсюлмани, а истинските мюсюлмани не могат да бъдат терористи. Според мислителя, терористът престава да бъде мюсюлманин от мига, в който насочи оръжие към своите жертви“, изтъква Юмер.

Gebete in Bulgarien Wirtschaftskrise

Молитва на български мюсюлмани в джамията в София

Опасенията на Гюлен дали ислямският свят може сам да се справи с насилието в името на пророка, са свързани с многобройните различия и вражди между ислямските държави. Тревога будят у него и твърде крехките способности на ислямските общества да предложат надежден ориентир на младите хора, чието объркване, неопитност и несигурност ги запращат в мрежите на терористите.

„В ислямската религия грешниците не се отлъчват и анатемосват, както това става в християнството например. Единствено ислямската норма, че ще гори в Ада всеки, който се самоубие, в това число и в случаите на терористични саможертви, може да има възпиращ ефект върху терора. В същото време в Корана свещено правило е защитата на „кръвта, честта и имуществото“ на всеки мюсюлманин. Тази заповед, според Гюлен, трябва да се разпростре върху всички хора. Не борбата с „неверниците“, а борбата с невежеството е истинската парадигма във вярата на Мохамед. Гюлен тълкува и вижда в плашещия цял свят термин “джихад” единствено усърдието, което ни е необходимо да се преборим с демоните в самите нас“, посочва Мехмед Юмер.

Гюлен и България

Какво значение има за България учението на големия турски мислител? Мехмед Юмер има ясен отговор: „Като дете наблюдавах как баба ми криеше с кърпа лицето си всеки път, когато гледаше новините, четени от телевизионен говорител - догматичният ислям забранява чужд мъж да гледа незакрито женско лице. Това е едно от нещата, които иска да промени Гюлен, макар, че ислямът в България има по-скоро фолклорна окраска”.

Според Юмер, възгледите на турския теолог са много необходими на българските мюсюлмани в усилията им да преодолеят травмите от Възродителния процес. „Помня тези времена с целия ужас покрай смяната на имената, репресиите и „голямата екскурзия“. Събитията оставиха незаличими душевни рани у много мюсюлмани. Травматичната памет в турското малцинство, към което принадлежа и аз, е все още много жива и силна. Преведох книгата на Гюлен „Любов и толерантност“ и в нея открих посланията му за прошка и мъдрост към тези, които са извършили злини, защото те са също жертви на злото. Тази философия много ми помогна да преодолея преживяното“, заключава Мехмед Юмер.

Редакцията препоръчва

Реклама