Едно нагло българско шоу | Новини и анализи от България | DW | 21.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Едно нагло българско шоу

Тези лица са виновни за това, че европейският мониторинг върху България продължава вече десета година. И точно те изнесоха жалък пърформанс в Брюксел и поискаха неговото отпадане. Що за наглост! Коментар на Я. Бояджиев.

Европейският мониторинг върху България бе въведен преди десетина години, за да компенсира непостигнатото от страната в предприсъединителния период и да й даде възможност да влезе в ЕС без да е отговорила напълно на основния критерий за членство – върховенството на закона. Тя не отговаря на този критерий и до днес, което обаче не пречи на мнозина отдавна да "си правят устата" за отпадането на мониторинга. Никога досега обаче това искане не е прозвучавало толкова силно, единно и организирано както преди броени дни.

Представители и на трите български власти се изсипаха в Брюксел като пътуваща трупа и изнесоха пърформанс, в който всеки си имаше своята роля: депутати (европейски и национални) на ГЕРБ, БСП и ДПС, заместник-министри, главният прокурор, председателят на Върховния административен съд, главният съдебен инспектор. Всъщност, за пред българската публика бе мобилизирана и "четвъртата власт": шоуто бе излъчвано "на живо" от телевизията на Пеевски.

Редакцията препоръчва

Какви са лайтмотивите

В подкрепа на основната теза - че мониторингът трябва да отпадне (или поне да бъде заменен с друг) - всеки участник на свой глас, в собствената си тоналност обясни, че:

Мониторингът е дискриминационен, защото се отнася само за България и Румъния. Не е обективен, защото няма измерими критерии за постигнатия прогрес и защото част от европейските експерти са некомпетентни, а ползваните от тях български източници са съмнителни и недостоверни. Използва се за политически цели, за да могат "едни политически сили да критикуват други". Обществото вече не се интересува от мониторинга. Който на всичко отгоре не е ефективен, защото след цели 13 доклада препоръките се повтарят, "нищо по-различно не е станало" и "не успява да качи по някакъв начин успеваемостта в битката с корупцията".

Всичко е с главата надолу

Като цяло в тази пледоария логиката е обърната надолу с главата - все едно студенти, системно късани на един и същ изпит, да настояват да се отмени изпитът, вместо да четат повече. Аргументите пък, с които се обосновава тази логика, са смешни.

Мониторингът не е дискриминация, а услуга, направена на България (и Румъния), за да оправдае приемането й в ЕС не по заслуги, а с политическо решение. Самият той неизбежно е част от политиката и затова няма нищо по-естествено от това да бъде повод за политически оценки, решения и критики. Мониторингът е обективен, именно защото се допитва и до критиците, а не само до участниците в брюкселската трупа, които очевидно възприемат единствено себе си като "достоверни" източници. Препоръките се повтарят, именно защото "нищо различно не е станало" и проблемите си остават. "Успеваемостта в битката с корупцията" не се покачва не заради мониторинга, а просто защото няма "битка". Измерими критерии за "постигнатия" прогрес има - например броят на присъдите за корупция по високите етажи на властта. Просто никакъв прогрес не е постигнат. Така например стана ясно, че прехваленото суперсекретно специализирано звено на главния прокурор за борба с корупцията по върховете на властта (създадено след отказа да бъде последван румънския пример на независима антикорупционна прокуратура) за 1 година е постигнало 1 присъда – при това условна, на първа инстанция, срещу три "дребни риби" на местно ниво.

Каква е действителността

Тези "постижения" са много добре известни на българското общество и точно заради тях то въобще не е загубило интерес към мониторинга. Отлично ги знаят и в Брюксел, и в останалите европейски столици. Ден преди брюкселското шоу Съветът на министрите на ЕС одобри заключенията от последните мониторингови доклади. Отчитайки систематичните усилия на Румъния в борбата с корупцията по върховете на властта, бе заявено, че тя просто трябва да поддържа положителната си инерция, за да излезе от мониторинга в близко бъдеще. За България тази перспектива е далечна. Затова, за кой ли път вече, работата по реформите трябва "спешно да се ускори", пак е нужен "по-силен тласък за конкретни и устойчиви усилия за реформи", а "борбата срещу корупцията трябва да се засили, за да се постигнат конкретни и устойчиви резултати". За поредна година има проблеми с "политическото влияние върху съдебната система", "почтеността на назначенията", "независимостта на ВСС", както и с липсата на "недвусмислен политически консенсус в подкрепа на процеса на реформи". Тепърва ще се прави анализ на прокуратурата.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Един жалък пърформанс

На този фон искането за отпадане на мониторинга е не само нелогично и смешно, но и нагло. Не толкова, защото се разминава с действителността. А най-вече защото това искане идва от онези, които всъщност носят най-голяма отговорност за това, че европейският мониторинг върху България продължава вече десета година. Именно това са партиите и част от институциите и личностите, заради чиито действия и бездействия той досега не е отпаднал и още не е загубил смисъла си.

Днес, опаковани патриотично, те се правят на защитници на националния интерес. Няма кой обаче да се хване на жалкия им пърформанс – нито в Брюксел, нито в България. Защото мониторингът е в интерес на българските граждани. А мнозинството от тях отдавна са осъзнали, че този интерес изисква истински дълбоки реформи и борба с корупцията, а не само тяхна имитация.

Реклама