Едно историческо споразумение | Новини и анализи по международни теми | DW | 14.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Едно историческо споразумение

Ядреното споразумение с Иран веднага беше определено като историческо. Необходими са обаче още много усилия, за да не се провали сделката, предупреждава в коментара си Джамшид Фарухи.

Първо добрата новина: споразумение беше постигнато. Лошата: това споразумение тепърва трябва да се изпълва със съдържание. На думи е лесно, трудно е да се направи. Как, например, да бъдат удовлетворени онези, които по една или друга причина са против дипломатическото решение на спора около ядрената програма на Иран? Защото, уви, трябва да признаем, че те са много и вездесъщи.

Нека обаче спазим хронологията. Как всъщност се стигна до споразумение? Навремето френският външен министър Бернар Кушнер казваше: изборът е между Иран с бомба или бомбардировки над Иран. Две без съмнение ужасяващи перспективи с непредвидими и тежки последици не само за Иран, но и за целия свят. Преговорите във Виена обаче показаха, че съществува и трети път за потушаване на конфликта около иранската ядрена програма: с много търпение да се търси надмощие на разума над лудостта и да се постигне дипломатическо решение. За щастие тази рецепта проработи.

Рисковете на военното решение

Вярно, че санкциите срещу Иран дадоха резултат, но в перспектива те не могат да доведат до трайно решаване на ядрения спор. Защото тъкмо по време на санкциите хардлайнерите в Техеран инсталираха най-много нови центрофуги, ускориха обогатяването на уран и продължиха ядрената си авантюра. На този фон оставаха само две възможности, два еднакво съдбоносни сценария: да се постигне споразумение, от което всички печелят, или да се предприеме военна интервенция.

Iran Atom Verhandlung

На масата за преговори във Виена

Световната общност обаче си е взела поука от войните в Афганистан и Ирак. Те показаха ясно, че военната интервенция всъщност създава повече проблеми, отколкото решава такива. А в интерес на почтеността трябва да признаем, че след нахлуването в Ирак на САЩ и техните съюзници регионът не спечели, а по-скоро изгуби сигурност. Ето защо победата на дипломацията в ядрения спор с Иран е още по-важна.

Маратонските преговори, в които се включваха все повече хора, а опитите за взимане на надмощие следваха един подир друг, накрая завършиха с хепиенд и споразумение, посрещнато с възторг и еуфория. Защото се видя, че тук става дума за нещо много повече от иранската ядрена програма и опасенията, че аятоласите искат да се сдобият с атомна бомба.

Херкулесова задача

Deutsche Welle Persische Redaktion Jamsheed Faroughi

Джамшид Фарухи

В хода на преговорите списъкът с открити въпроси се разширяваше от година на година, успоредно със сътресенията в един регион, обхванат от кризи и нестабилност. Към края си преговорите вече бяха по-скоро политически, отколкото технически и край масата за преговори все по-често се събираха министрите от групата „5+1” и Иран. Обсъждаха се най-вече санкциите и вдигането на оръжейното ембарго срещу Иран, иранската програма за балистични ракети, ролята на страната в регионалните конфликти, намесата ѝ във войните в Йемен, Сирия, Ирак и Бахрейн и не на последно място – иранската подкрепа за радикално-ислямските групировки в Близкия Изток. За самите хора в Иран обаче ставаше дума най-вече за разхлабване на икономическите санкции, които са парализирали цялото стопанство и застрашават здравето и живота на иранците.

Така че днес наистина е исторически ден – не само за хората в Иран, но и за всички, които открай време се стремят към мирно решение. Ала това е само едната страна на медала. Защото много трудно, ако не и невъзможно, ще бъде да се убедят републиканците и израелското лоби в САЩ, хардлайнерите в Иран или Саудитска Арабия, че това споразумение е нещо добро. Американският конгрес разполага с 60 дни, за да го провери, а това дава достатъчно време на противниците му за атака. Израелският премиер Нетаняху вече взе думата и нарече споразумението „историческа грешка”. Това негово мнение споделят и други.

Във Виена беше написана една страница от историята. Сега трябва да се направи всичко възможно, за да заработи това историческо споразумение – и то преди да бъде запратено на бунището на историята.

Редакцията препоръчва