Едно безумно споразумение! | Новини и анализи по международни теми | DW | 17.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Едно безумно споразумение!

Рядко обществеността е допускала така силно да я водят за носа, както в случая със споразумението за свободна търговия между САЩ и Европейския съюз (ТТИП), коментират германски медии, които съзират огромни опасности.

Темата се върти из медии, парламентарни дебати и всевъзможни дискусии. Всички разпалено обсъждат нашествието на генномодифицираната царевица или на птичето месо, обработено с хлор, към европейскя пазар. В хода на дискусиите обаче най-важното остава неизказано. В най-добрия случай, в страни като Германия или Франция, се говори за заплахата за националните култури на отделните държави - за книжния пазар, за филмовата сфера, за държавните театри. Но истинската опасност, която се съдържа в Transatlantic Trade and Investment Partnership (Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство) TTИП, свързана с едно почти диктаторско ограничаване на демократичното право на самоопределение, остава почти незабелязана.

В ТТИП по същество не става дума само за отмяната на мита или забраните за внос както в класическите споразумения за свободна търговия. Не става въпрос и за оградите, които държавите обичат да издигат, за да защитават своите икономики или интересите на своите потребители, пише още германският седмичник "Ди Цайт".

Разрушителната сила на ТТИП в културата е всъщност по-малката злина

Обсъжданото търговското споразумение се цели най-вече в закони, правилници и субсидии на националните държави, които изведнъж ще се окажат пречка пред чуждестранния инвеститор. Да вземем за пример културната политика и да си представим един американски филмов продуцент на европейския пазар, който се изправя пред конкуренцията на държавно субсидираното германско или френско кино. Според изискванията на ТТИП американският продуцент би могъл да предяви претенции да получава същите субсидии, каквито се отпускат на европейските му колеги, или да поиска техните субсидии да бъдат спряни.

Така идеята за насърчаване на европейското филмово производство, което му помага да оцелее срещу конкуренцията от Холивуд, би се оказала погребана. Също както и цялато германско кино, независимо, че то едва ли може да застраши конкурентно американските блокбастъри. Подобна съдба е в състояние да сполети и всеки един театър в Европа. От гледна точка на ТТИП една театрална сцена в Берлин например не би трябвало да се разглежда като културна институция, а просто като субсидирано икономическо предприятие. Алтернативата би била да се спрат всички държавни субсидии, а това означава, че едва ли би останала голяма или малка сцена, или пък опера, които да са в състояние да оцелеят от собствените си приходи. Същото се отнася и за образователната сфера. Представата, че университети като Сорбоната, Хайделберг или Прага няма да имат право на държавна подкрепа, за да се конкурерат свободно с университетски курсове в интернет, предлагани от Харвард или Принстън, е абсурдна, но е заложена в съдържанието на ТТИП. Културната сфера обаче няма да е единствената жертва на ТТИП.

Повече пазар, по-малко държава

Ignacio Garcia-Bercero und Dan Mullaney / EU / USA / Freihandelsabkommen TTIP

Главните преговарящи Игнасио Берсеро и Дан Мълейни

Споразумението застава зад чуждестранните инвеститори и техните интереси, за сметка на държавните регулации в защита на националната икономика и гражданите. Затова не бива да възниква впечатлението, че съпротивата срещу ТТИП е израз на латентен антиамериканизъм. Споразумението всъщност облагодетелства големите корпорации и отслабва ролята на държавата. То би навредило в голяма степен на националните демокрации, оставяйки ги с вързани ръце срещу международния капитал. Най-тъмната страна на споразумението лежи в пункта, който предоставя защита на вече направени инвестиция от бъдещи законови промени. Ако дадена държава например въведе минимално трудово възнаграждение или нови екологични изисквания, които биха могли да ограничат печалбите на чуждестранния инвеститор, тя вероятно ще се окаже длъжна да покрие неговите финансови загуби и пропуснати ползи. А това ще принуди държавите да защитават интересите на гражданите само тогава, когато финансовата ситуация го позволява.

Споразумението крие в себе си и други подводни камъни. Например по отношение на работните заплати, а и на работните места. Влезе ли ТТИП в сила, би могло да се очаква, че чуждестранните инвеститори ще имат право на компенсации, в случай, че националните държави въведат по-високо тарифно заплащане в определени сфери. Дори увеличението да идва след преговори на независимите синдикални партньори, инвеститорът ще очаква да бъде обезщетен. Казано накратко, данъкоплатецът се нагърбва да покрие всички разходи, които по един или друг начин биха могли да ограничат печалбата на дадено чуждо предприятие. В спорни случаи местното законодателство също би било трудно приложимо.

На всичкото отгоре е напълно неясно дали новото споразумение за партньорство ще доведе до създаването на повече работни места. Неясно е също така, колко от наличните работни места ще се закрият заради него. Прогнозираните 120 милиарда евро допълнителен стопански прираст за Европа представляват плюс от едва 0,5 на сто, а и това е възможно най-оптимистичният вариант. Европейският комисар Карел Де Гухт обещава, че ТТИП ще донесе на всяко семейство в ЕС допълнителен годишен приход от 545 евро. Но дори да предположим, че ползите няма да останат единствено в ръцете на големите концерни, се пита дали в името на тези изгоди европейците ще пожелаят да се откажат от правото на самостоятелна и независима политика? Подобно нещо трудно би могло да се рекламира и пред избирателите.

Редакцията препоръчва