Едни иначе добри съседки... | Новини и анализи от България | DW | 09.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Едни иначе добри съседки...

"Войната на камионите" между България и Турция хвърля сянка върху иначе добрите двустранни контакти. Марин Лесенски от "Отворено общество" и Мехмед Юмер от двуезичния вестник "Заман" за българо-турските отношения.

Споровете между София и Анкара за броя на видовете разрешителни, които двете страни издават на своите превозвачи за преминаване през общата граница, не са от вчера. Около тях винаги се вдига много шум и нерядко се стига до блокади с ТИР-ове от двете страни.

Така е и сега. Българо-турската граница отново се оказа затворена за превозвачите от двете страни, а турският външен министър Ахмед Давутоглу отмени планираната си визита в София.

Англоезичният турски вестник "Тудейс заман" дори констатира нарастване на напрежението между двете балкански държави. Актуалният повод е, че България е издала само 5000 разрешителни за преминаване на турски превозвачи през територията й, вместо предвидените по двустранната спогодба 250 000.

"Атака" и други проблеми

Bulgarien Volen Siderov

Турция не объща внимание на националистическите крясъци на "Атака", твърди М. Лесенски

Според политолога Марин Лесенски от "Отворено общество", България продължава да е съседката, с която Турция има най-малко проблеми. Нещо повече, Анкара като че ли по-често демонстрира жестове на добра воля към София, какъвто е случаят с възстановяването на собствеността върху някои от българските църковни имоти в Турция. "Турците не обръщат внимание на националистическите крясъци на "Атака" и по-скоро се удивяват как подобна партия може да "циркулира" в страна-членка на Европейския съюз", казва Марин Лесенски.

Той дава и други примери за добра воля от турска страна: изграждането на оспорваната турска АЕЦ в Странджа е било пренасочено към друга област в близост до азиатския бряг на Черно море. В същото време е редно да се припомни, че България не се консултира с Турция когато решава да изгражда свои ядрени мощности. Мехмед Юмер все пак припомня някои пробиви в провъзгласената от Ахмед Давутоглу политика на "нулeви проблеми" със съседите си. Той не счита неотдавнашното изказване на премиера Ердоган за Тракия за коректно и толерантно. "Издаваният на български и турски език седмичник "Заман" се стреми обаче да подкрепя само добрите практики в отношенията между двете съседни страни", декларира Юмер.

Проявяваната в България повишена нервност по повод гласуването в Турция по време на български избори често се приписва на присъствието на ДПС в българската политика. Според Марин Лесенски отношението на Анкара към всички български партии, в това число към ДПС и отцепниците от нея, е еднакво. "Това, което може би дразнеше турските политици дълго време е, че ДПС се опитваше да се представи като някакъв посредник в отношенията между България и Турция. Това не може да се толерира, защото междудържавните отношения се определят само и единствено чрез преки контакти между двете правителства", изтъква Лесенски.

Турция и еврочленството

Besuch des türkischen Premiers Tahib Erdogan bei der EU-Kommission

Отношенията между Турция и ЕС имат дълга и сложна история

Навярно принос към изнервянето имат и фактите от съпоставянето на бурно развиващата се доскоро турска икономика и демографски затихващата България. Въпреки това Турция вече близо 5 десетилетия се намира в чакалнята за членство в Европейския съюз. За знаменателното събитие дори е определена и дата - 100-годишнината от основаването на турската република през 1923 г. от Кемал Ататюрк. 2023-та година е и най-вероятният хоризонт за приемането на страната в Европейския съюз.

Но сегашните стопански трудности, утежнени от притока на сирийски бежанци, могат да помрачат очакванията на турците, изтъква Мехмед Юмер. "Турската лира се обезценява, а турското развитие е "затънало в бетон", посочва Юмер и пояснява, че само с изливането на бетон, т.е. изграждането на инфраструктурни проекти като тунели, магистрали, мостове и други, развитие не се прави. "Що за напредничава икономика е тази, в която всичко се сглобява от вносни компоненти?", пита се турският журналист.

Политологът Марин Лесенски има отговор на страховете на българите, че евентуалното влизане на Турция в Европейския съюз ще доведе до отклоняване на огромни еврофондове, а евтините турски земеделски продукти ще досъсипят и без това изпадналото в колапс българско село. "Условията, при които Турция евентуално може да стане членка, ще бъдат съвсем различни от тези, при които беше приета България. Вероятно в този случай ще бъдат предвидени и много по-дълги гратисни периоди. В крайна сметка при приемането на Турция в общността Евросъюзът със сигурност няма да повтори грешките, които допусна в случая с България", заключава политологът Марин Лесенски.

Редакцията препоръчва

Реклама