Една шокираща снимка и други провали | Новини и анализи от България | DW | 04.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Една шокираща снимка и други провали

Има снимки, които са толкова шокиращи, че просто нямат място по страниците на вестниците. Така е в нормалния свят, но не и в България, където чрез вечното търсене на евтини сензации печатът сам прогонва читателите си.

Коментар на Татяна Ваксберг:

Поне три вестника публикуваха миналата седмица шокиращата снимка на 14-годишно момиче с нож в главата. Това са три нарушения наведнъж, и то без да броим шамара по елементарното приличие. Снимката хем е правена в болницата, хем е на непълнолетно момиче, хем е сензационно представена (в „24 часа“ например е на първа страница).

Преекспонирането на шокиращи снимки и съобщения е от край време един от основните белези на българския печат. Сегашният случай обаче е обогатен и с актуален контекст. В края на юли стана ясно, че вестниците почти напълно са изгубили доверието на читателя. За периода 2009-2013 делът на хората, които „изобщо не четат вестници“, се е увеличил с цели 10 на сто и вече е 30 процента. Сред тези, които все пак четат вестници, преобладават хората над 60 години, живеещи извън столицата. В София само 13 на сто отделят ежедневно време за четене на вестници.

Особености на българското заболяване

При това не може да се твърди, че читателите на вестници са „мигрирали“ в интернет. Това важи само за ограничен сегмент от потребителите. Като цяло броят на „сърфиращите в интернет“ се запазва без съществени изменения през същия период, посочват социолозите на Институт „Отворено общество”, които са и автори на цитираното изследване. През 2009 година делът на тези, които „изобщо не сърфират“, е бил 52%, докато сега е 54 на сто. Само с два процента се е увеличил и делът на хората, които влизат в интернет по няколко пъти в седмицата. Що се отнася до тези, които „поне веднъж на ден“ са в мрежата, през май 2009 те са били 32 на сто, а през юли 2013 - 31 на сто.

Symbolbild Mülleimer mit Zeitungen Presse schlechte Presse

Все по-малко хора вярват на вестниците

Драматичен е и отливът на радиослушатели през този период. Като тип медия радиото е загубило почти толкова аудитория, колкото и вестниците - 9 на сто. Стабилно висок е само броят на телевизионните зрители.

Социолозите опровергават и твърдението, че жълтите издания се четат все повече. Вестник „Телеграф“ например е станал най-популярният вестник в България, като просто е съумял да запази аудиторията си. Докато „Труд“ и „24 часа“ са загубили около половината от читателите си.

При такива данни надали може да се твърди, че България е част от световния процес на отлив на читатели. Българското и глобалното заболяване са два различни процеса. В единия случай хартиената преса страда от настъплението на онлайн информацията, докато в българския случай печатът (и не само той, впрочем) страда от срив на доверието. Той има все по-малко аудитория, но не защото е старомоден, а защото читателят му няма доверие.

Крайно неразумен ход

В цитираното изследване е зададен и ключовият въпрос „На кой вид медия се доверявате, когато имате нужда от информация за положението в страната?”. Само два процента от запитаните посочват вестниците.

При такава криза е напълно необяснимо защо пресата възпроизвежда тъкмо онези прояви, които намаляват аудиторията ѝ. Снимка на момиче с нож в главата е не просто презрително отношение към журналистиката, но и крайно неразумен пазарен ход - той може и да донесе краткотрайно и незначително покачване на тиража, но в същото време води до допълнителен спад на доверието в дългосрочен план.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва

Реклама