Една реч, която остана в историята | Новини и анализи от Европа | DW | 12.02.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Една реч, която остана в историята

Понякога е достатъчна и една-единствена постъпка, за да останеш в историята. За покойния Рихард фон Вайцзекер това е речта му за 40-тата годишнина от края на Втората световна война, произнесена на 8 май 1985 година.

Коментар на Феликс Щайнер:

"8 май беше за нас ден на освобождение." Тези думи, които днес се приемат за нещо естествено и под които биха се подписали над 80% от германските граждани, преди 30 години звучаха почти сензационно, произнесени от един федерален президент. При това - президент от консервативния политически лагер, воювал от първия до последния ден на войната, капитан от Вермахта, многократно награждаван с ордени, и сражавал се тъкмо там, където войната е била водена с най-голяма бруталност: на Източния фронт.

8 май 1945 - дотогава за Германия това беше денят на "капитулацията", денят на една "загубена" от германците война. Двете понятия маркираха дискусиите и в моето семейство през 60-те и 70-те години на миналия век. И двамата ми дядовци попадат в плен през последните дни на войната, а единият от тях остава в плен повече от три години. Да, те несъмнено са били облекчени, че войната най-сетне е приключила, че са надживели бруталното взаимно избиване и че е имало шанс да се завърнат при семейството си. Но "освободени" те едва ли са се усещали в онези дни - също както и преобладаващата част от германците по онова време.

Които са искали да знаят, са могли да знаят

Само че федералният президент не се спря дотук с неприятните истини: "Онези, които са имали очи и уши за ставащото, и които са искали да се информират, не са можели да не знаят, че влаковете депортират хора." Така Рихард фон Вайцзекер засяга голямата тема-табу от първите следвоенни години: тази за вината на германците през 12-те години на националсоциализма. "Какво сте знаели?"- беше въпросът, задаван от младите хора през 1968 година към техните бащи и майки. Въпрос, който прекалено често оставаше без отговор, поради което, в крайна сметка, се стигна и до радикалния сблъсък на поколенията.

Deutschland Staatsakt Weizsäcker

11. февруари 2015 г., Берлин: траурна церемония за погребението на някогашния германски президент Рихард фон Вайцзекер

"Един народ, постигнал подобни икономически успехи, има правото да не желае повече да му говорят за Аушвиц", беше заявил през 60-те години председателят на Християнсоциалния Съюз (ХСС) Франц-Йозеф Щраус, който също като Вайцзекер е бил офицер на Източния фронт.

Крайно време беше да се сложи точка на удобната тактика на забравяне и изстласкване от съзнанието. Инициативата за това можеше и трябваше да дойде единствено от лагера на консервативните сили и на онези, които и сами са участвали във войната. Защото, естествено, че и други преди това бяха обръщали внимание върху германската вина в изказвания пред Бундестага - например федералният президент Густав Хайнеман, ангажирал се в рамките на църковната опозиция, или Вили Бранд, принуден да бяга от нацистите в изгнание в Швеция. Но тъкмо поради тези им активни позиции и двамата политици се сблъскваха с огромно презрение в следвоенна Германия. А ефектът от техните изявления неизменно си оставаше ограничен единствено в рамките на собствения им политически лагер.

Нова историческа идентичност

Именно на Вайцзекер се удаде да създаде нова колективна норма за историческата памет. И то не след една безопасна дистанция от ето вече 70 години, а във време, в което все още бяха живи милиони от участвалите и замесените във войната - било като извършители на престъпления, било като жертви. Въпреки съпротивата от редиците на собствената си партия Вайцзекер успя също да обясни на германците колко е важно трайно да опазят спомена за станалото.

Ако германското обединение през 1990 година не породи кой знае какви опасения и тревоги сред съседните на Германия държави, пострадали от националсоциализма, то това до голяма степен се дължеше и на новата историческа идентичност на германците, формулирана от Рихард фон Вайцзекер 30 години преди това. Тя създаде доверие към Германия в чужбина.

Ако днешният германски президент Йоахим Гаук е в състояние да заяви, че "Аушвиц е част от германската идентичност", без това да породи някакви остри обществени спорове, то германците явно са приели своята роля и отговорността си пред историята. И двете неща са плод от онази забележителна реч, произнесена на 8 май 1985 година. Рихард фон Вайцзекер има огромни заслуги към днешна Германия!

Редакцията препоръчва