Една парализирана държава | Новини и анализи от Европа | DW | 28.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Една парализирана държава

Преди 20 години Дейтънското споразумение донесе мир в Босна и Херцеговина. Оттогава насам страната е надлежно поделена между бошняци, сърби и хървати, които макар че си поделят властта, не спират да враждуват помежду си.

Бакир Изетбегович е един от тримата президенти на Босна и Херцеговина, които се сменят на ротационен принцип. Пропорционалното представителство на отделните етноси във властта бе заложено още в Дейтънското споразумение - като мярка, стимулираща помирението между трите етноса. Оттогава насам страната е надлежно поделена между бошняците-мюсюлмани, православните сърби и католическите хървати. Трите етноса си поделят властта, но и с всичка сила враждуват помежду си.

Bosnien EU Bakir Izetbegovic

Бакир Изетбегович

Пропадане

"Нашите политически елити залагат на националистическите идеологии, с които мобилизират масите, за да спечелят избори. В предизборната борба използват език на омразата, който винаги е националистически оцветен. Обичат да говорят за някакъв "европейски път", но в действителност ги е страх от него. Защото въвеждането на европейските стандарти и правила би ограничило тяхната власт. Тези политически елити искат да контролират своите етноси, но не и една мултикултурна държава Босна и Херцеговина Докато това положение не се промени, при нас няма да има напредък", казва политологът Азмир Мужкич.

Раздутият държавен апарат поглъща близо две трети от приходите на Босна и Херцеговина. Никъде другаде в Европа няма толкова много чиновници на глава от населението. Постовете се раздават не според професионалните умения, а според принадлежността към определен етнос. От две десетилетия насам държавата е най-големият работодател, бюрокрацията е огромна, а корупцията - повсеместна. Необходими са спешни реформи, но липсва политическа воля за провеждането им. В икономически план страната пропада все повече, а управляващите партии на бошняците, сърбите и хърватите кокетират с идеята за разпадане на федерацията. Босненският президент Изетбегович го тегли към Турция, а хърватите се надяват на по-обширна автономия, каквато вече имат босненските сърби.

Сърбите в Босна и Херцеговина си имат цели двама президенти - един прагматик в Сараево и един националист в тяхната Република Сръбска. Последният - Милорад Додик, не се уморява да обяснява, че желае цялостно излизане от състава на Босна и Херцеговина и присъединяване към Сърбия.

Milorad Dodik Präsident Republika Srpska

Милорад Додик

"Тази държава не може да оцелее"

"Босна и Херцеговина не е в състояние да функционира като единна държава. Тя не може да оцелее, в нея няма консенсус. Тази страна никога досега не е взимала някакво самостоятелно решение. Дори споразумението от Дейтън ни беше наложено отвън", заяви Додик неотдавна в Белград.

ЕС обаче продължава да държи на Босна и Херцеговина като единна държава. В същото време страната се обезлюдява със застрашителни темпове. Германия е сред най-предпочитаните "дестинации", покрай което курсовете по немски език се радват на голяма популярност. Една млада юристка, изучаваща немски, казва: "Нуждаем се от незабавни промени. Младите хора в тази страна трябва да заемат по-важни позиции в управлението на държавата. Само така Босна и Херцеговина може да тръгне напред".

Редакцията препоръчва