Една малка балканска държава с неясни правила | Новини и анализи от Европа | DW | 01.09.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Една малка балканска държава с неясни правила

Ще има ли смяна на властта в Черна гора? В тази малка балканска държава важат собствени неясни правила. А решаващи са отношенията със Сърбия и сърбите. Но не официалните. Коментар от Норберт Мапес-Нидек.

Президентът на Черна гора и лидер на управляващата Демократична партия на социалистите Мило Джуканович

Президентът на Черна гора и лидер на управляващата Демократична партия на социалистите Мило Джуканович

"Правителството е свалено", твърди лидерът на просръбската и проруска опозиция в Черна гора Здравко Кривокапич. Но на изборите партията на президента Мило Джуканович все пак спечели най-много гласове и се надява чрез някаква коалиционна комбинация да получи поне 40 места в 81-членния парламент. Същевременно обединената опозиция би могла да получи 41 места. Положението е сложно. Но в Черна гора открай време е така.

Коментар на Норберт Мапес-Нидек:

Една страна в шпагат между Запада и Изтока? Верен съюзник на ЕС и НАТО? Бащиния на един автократ и неговата фамилия? За Черна гора може да се каже всичко това, но може би най-важното е друго: нейната големина и отношенията ѝ със Сърбия и сърбите. Но истинските отношения, а не официално обявените от политиците.

В Черна гора живеят 620 000 души - колкото в Люксембург или в германския град Дюселдоф. Всеки познава всекиго, като това съвсем буквално важи за хората, замесени в обществения живот на страната. Те са учили в една и съща гимназия, търкали са студентските скамейки в едни и същи университетски аудитории, а в детството си обикновено са ходили дори на една и съща детска градина…

Редакцията препоръчва

Най-важни си остават личните връзки

Разбираемо е, че в една такава микроскопична общност абстрактните правила и неутралните институции едва ли са доминантни и общовалидни. Тук най-важни си остават личните връзки. Това правило важи във всички балкански страни. За да разбереш една голяма държава, ти трябва да вникнеш в правилата, който действат там. Малките държави обаче са неразбираеми, защото там не съществуват такива ясни правила. И това е непреодолима закономерност, с която Европейската комисия непрекъснато се сблъсква - не само в случая с Черна гора.

Сегашният черногорски президент, "бащата на отечеството", могъщият партиен лидер и дългогодишен премиер Мило Джуканович не е изобретил лично тази клиентелистка система, която дирижира уверено в продължение на десетилетия. Тя е по-стара от него и със сигурност ще го надживее. В момента три рехави партийни коалиции посягат към властта в Черна гора. Но само най-слабата от тях има някакво смътно понятие какво означава да изградиш общество, което се ръководи от общи и задължителни за всички правила. Но този огромен обществен скок едва ли ще се състои. По-вероятно е системата "Джуканович" да оцелее без самия Джуканович. Но още по-вероятно е с участието на отслабения досегашен президент да възникне някаква по-широка, по-отворена, но не по-малко корумпирана управленска структура.

Всичко се върти около Сърбия

През 2006 година, въпреки сериозната съпротива, Джуканович осъществи развода на своята страна със Сърбия. Противниците на това отделяне днес се обявяват за сърби и, според валидните в Черна гора критерии, представляват политическо, а не етническо малцинство. Политическото противоборство между тях и мнозинството привърженици на черногорската независимост не може обаче да скрие от погледа най-важния факт: двойственото отношение на всички черногорци към десетократно по-големия съсед. Сърбия всъщност не е никаква чужбина. Ако отидеш да живееш в Белград, ти няма да си чужденец. Но дори за хората с ясно черногорско самосъзнание Сърбия си остава важен съсед - най-малкото като полезно предизвикателство за укрепване на собствената идентичност. А тайничко - и като единица мярка и като възможен резервен изход, ако собственото ръководство стане прекалено самонадеяно. Защото всеки, когото системата Джуканович изхвърли, най-напред тръгва към Сърбия.

Норберт Мапес-Нидек

Норберт Мапес-Нидек

Повечето черногорци не смятат своята нация за някаква отделна вселена. Само че иначе тъй хитрият Джуканович подцени именно това обстоятелство, когато тръгна на поход срещу Сръбската православна църква в страната и подкрепи Черногорската, която има претенцията да бъде независима. Много черногорци изтълкуваха плановете за конфискуване на имотите на Сръбската православна църква като знак, че президентът се стреми да вземе цялата власт в ръцете си. А такова доверие те не искат да му окажат.

А как да постъпи ЕС? Най-добре ще е да запази спокойствието в отношението си към Черна гора и да свикне с мисълта, че в тази малка държава важат други правила, различни от онези в многократно по-големите ѝ съседи. Разбира се, Евросъюзът в никакъв случай не бива да си затваря очите, когато има насилие, когато властите бият критично настроени хора или задържат неудобни журналисти. Само че в Черна гора Европейската комисия не може де действа по обичайния начин, както в Сърбия например: просто да настоява за върховенство на закона, което да сложи край на подобен произвол. Не, в Черна гора ЕС трябва да изпрати външния министър на някоя от могъщите европейски държави с едно ясно съобщение: Повече така не може! Защото случващото се в малката държава може и да изглежда непрозрачно, но там добре разбират езика на силата.

***
Разгледайте и нашата фотогалерия:

Реклама