Една история на успеха | Начало | DW | 29.04.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Една история на успеха

Тези дни се навършват 10 години от първото голямо евроразширяване - тогава в ЕС влязоха осем държави от бившия Източен блок плюс Малта и Кипър. Малко по-късно ги последваха България и Румъния. Каква е равносметката?

Десетата годишнина от първото евроразширяване е определено повод за равносметка. А и повод да си припомним фундаменталните промени, настъпили в Европа през последните десетилетия. Само преди 25 години едва ли някой е можел да си представи, че един ден понятието "Обединена Европа" ще представлява съюз от 28 държави. В същото време трябва да признаем, че и след десет години еврочленство в бившите социалистически държави от Източна Евопа все още не са се възцарили щастието и благоденствието. Това обаче се дължи не на ЕС, а на недоволството на гражданите от техните политически елити, констатира Клаус Брил в уводна статия на "Зюддойче Цайтунг". По-нататък авторът акцентира върху милиардните помощи, които ЕС изля в новите си страни-членки, и заключава, че в икономическо отношение разширяването на ЕС през 2004 година е една неоспорима история на успеха.

Успехи и разочарования

Другият голям германски всекидневник - "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", също отбелязва в своя статия, че първата вълна от източното разширяване е довела до стопански прираст и благосъстояние. Заплатите в Източна Европа се повишиха, търговията със Запада се активизира, жизненото равнище на 75-те милиона нови европейци се подобри значително, а опасенията на Запада от очаквания дъмпинг на заплащането се оказаха несъстоятелни. Също толкова несъстоятелни бяха впрочем и страховете от масов приток на евтина работна ръка след присъединяването на България и Румъния, посочва изданието и цитира единодушното мнение на икономистите, че източното разширяване на ЕС е донесло ползи и предимства както на старите, така и на новите страни-членки.

Въпреки всичко това е факт, че стотици хиляди млади хора от Полша, Литва, Латвия, България, Румъния напускат родината си, за да търсят по-добър живот някъде зад граница. Разочарованието им е разбираемо, тъй като действията на политическата класа не отговарят на очакванията им, отбелязва "Зюддойче Цайтунг". Цели 25 години след демократичните промени гражданите на новите страни-членки не намират основателни поводи за радост от завоеванията на новата демокрация. Това проличава както от резултатите на различни допитвания, така и от слабата избирателна активност. За най-голямо обществено зло се смята корупцията, проблемна остава също работата на правосъдието и на администрацията. Мнозина на Изток са отвратени и от обстоятелството, че новият плурализъм често се изражда в смехотворни партийни ежби и междуличностни войни. Въпреки всичко това обаче може да се твърди, че процесът на демократично съзряване напредва, макар и в различна степен в отделните страни, пише Клаус Брил на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

Bulgarien EU Fahnen Flaggen

Присъединяването към ЕС е най-ефективният механизъм за демократизирането на цели нации, пише Клаус Брил

А Украйна?

Авторът твърди, че най-отчетлив е напредъкът в Полша. Тази страна върви сякаш най-бързо по пътя на западната демокрация. Там трансформационните процеси са навлезли в дълбочина, а към това трябва да прибавим и факта, че Полша се радва като на икономическа, така и на политическа стабилност. Неслучайно страната е първата от всички бивши комунистически държави, която е на път да влезе в ръководната група на ЕС. А това е много важно на фона на агресивните експанзионистични мераци на Русия, отбелязва Брил.

По-нататък авторът пише, че независимо от всички недостатъци и проблеми, присъединяването към ЕС е най-ефективният механизъм за демократизирането на цели нации - опитът от присъединяването на бившите комунистически държави го доказва. Затова би трябвало да е вън от съмнение, че на Украйна трябва да се предложи възможността за бъдещо членство в ЕС. Портите на Обединена Европа не бива да се затръшват прибързано тъкмо пред онези хора, които се борят за свобода и самоопределение, пише в заключение Клаус Брил.

Редакцията препоръчва