′′Една изгубена година′′ | Начало | DW | 27.12.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

''Една изгубена година''

Петата поредна кризисна година - това е най-краткото определение на българската икономическа 2013-та. Защо през тази година икономиката не се оттласна от дъното и ще се случи ли това през 2014-та?

В края на отминаващата година в България статистиката отчита при някои от макроикономическите показатели стабилизиране и дори леко раздвижване. Премиерът Орешарски заговори за "първи позитивни симптоми", а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) - за "слаби признаци на устойчиво възстановяване".

Надеждите, че през тази година икономиката ще се оттласне от дъното обаче така и не се оправдаха. Международните институции понижиха първоначалните си прогнози за растеж на брутния вътрешен продукт (БВП): ЕБВР от 1% на 0,4%, ЕК от 0,9% на 0,5%, МВФ от 1,2% на 0,5%. При тези величини мнозина предпочитат да говорят за стагнираща икономика с работещи на празни обороти двигатели на растеж.

Според проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН, ръст от половин процент е по-скоро лоша, отколкото добра новина за българската икономика. "В икономически план годината беше безвъзвратно изгубена", казва в интервю за Дойче веле професор Минасян. "Да вземем замиращата инвестиционна активност. За първите девет месеца на годината общият спад там е 13%. Спадът при преките чуждестранни инвестиции е драстичен - от януари до октомври те са 854 млн. евро, а през миналата година са били почти двойно повече. През 2013-та пък изнесени зад граница са били 1,7 млрд. евро, докато при 2012-та става дума за 90 млн. евро", изтъква експертът.

Той добавя, че преобладаващият дял от ръста на износа (58%) се осигурява от двата суровинни сектора, което не е предпоставка за траен растеж. "Също както и фактът, че преобладаващият дял от ръста на брутната добавена стойност (61%) се осигурява чрез преразпределителни процеси и емисии на държавен дълг", казва проф. Минасян. Той посочва още, че през 2013-та трите производствени сектора бележат спад от над 600 млн. "Има и ясно изразена тенденция на дефлация (към края на годината около -1,5%), която оказва разрушително въздействие. Данните говорят и за потиснато потребление, нарастване на разплащането в брой, което означава повече сенчеста икономика и криминални сделки. И да не забравяме, че в България корупцията е на едно от най-високите равнища в ЕС", заключава проф. Гарабед Минасян.

Eine Reihe von gerollten Euro-Geldscheinen

През 2013-та спадът при преките чуждестранни инвестиции в България е драстичен

По-стабилна, но недостатъчно широка основа

Старши икономистът в Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев подчертава от своя страна, че българската икономика вече не върви надолу, но и не расте. "Поне вече не се губят работни места, а дори се създават, макар и не много като абсолютен брой", казва той.

Пред Дойче веле Петър Ганев припомня, че преди кризата бе характерно наливането на външен спекулативен ресурс, който създаде изкуствено развитие в балонни сектори като строителството. "Днес моделът на развитие е нов - конкурентоспособни компании, които могат да изнасят на чужди пазари", подчертава той. Думите му се потвърждават от последните данни: до края на октомври на годишна основа българският износ расте с близо 8%, в посока ЕС става дума за 9%, като октомври (15,8%) е третият пореден месец с двуцифрен ръст.

Икономическият експерт изтъква, че конкурентоспособността е по-стабилна основа за развитие. "Ние обаче нямаме толкова много конкурентоспособни предприятия, така че тази основа е недостатъчно широка, за да се усети. Причината са структурни проблеми и почти пълната липса на политики за по-голяма конкурентоспособност", казва Ганев и посочва три основни, нуждаещи се от реформи сфери.

"Първо - образованието заради липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. Когато водеща е конкурентоспособността, нискоквалифицираните, изхвърлени от сектори като строителството, няма как да си намерят работа", казва той. "Няма кардинални промени и в бизнес средата. За един чужденец откриването на фабрика в България днес, както и преди 5 или 10 години, би означавало много време, много корупция, липса на административен капацитет и работещи електронни услуги", изтъква Ганев и посочва третата нуждаеща се от реформи сфера: "Става дума за пазара на труда. Там има най-малко движение. Искаме да се създават работни места, но всички промени, които биха направили пазара по-гъвкав, се посрещат на нож."

И двамата експерти отчитат като съществено и негативно отражението на политическата криза върху икономиката. "Цялата година се тресе от социално напрежение и социални вълнения. При такава ситуация инвестиционната активност затихва. Икономическият прогрес е изцяло загърбен", казва Минасян.

Според Ганев инвеститорите се питат дали е устойчива въобще българската политическа система, каква е възможността да идват популистки правителства и да разтурват устои на институциите и на икономиката. Ефектите са спиране на икономическа активност, която би се случила в спокойни времена, и отлагане на дългосрочни решения и инвестиции.

Хаосът в енергетиката

Експертът от ИПИ обръща специално внимание на енергетиката – отрасълът, от който миналата зима припламна първата искра на политическата криза. На фона на огромна задлъжнялост, свръхпроизводство, хронични дефицити в енергийните предприятия, на два пъти бе понижена цената на тока с очевидния стремеж да се удържи властта. "Това потопи отрасъла в още по-дълбок хаос. На всичкото отгоре правителството затъва в още два мегапроекта – "Южен поток" и 7-ми блок в Козлодуй", изтъква Ганев.

Той добавя, че енергетиката е една от сферите, в които държавата и политическите интереси продължават да бъдат изключително силни. "Огромните структурни дисбаланси в системата и опитът чрез политически натиск и близост до политиците даден подсектор да спечели повече, да дърпа чергата към себе си, доведе до трупане на постоянни загуби и скрити рискове. Този модел води до крайно негативни резултати и обяснява защо доста неща в икономиката куцат", обобщава Петър Ганев.

Symbolbild Strom Energie Hochspannungsleitung Wirtschaft

Енергетиката – отрасълът, от който миналата зима припламна първата искра на политическата криза

2014 - първата година на икономическо възстановяване?

Според финансовия министър, 2014-та ще е година на "рестартиране на икономиката". Премиерът пък очаква това да е "първата година на икономическо възстановяване". Техните очаквания са за растеж от 1,8%.

Прогнозите на международните институции са сходни, макар че към края на тази година пак тръгнаха надолу. ЕК очаква възстановяването на българската икономика да става сравнително по-бавно на фона на останалите европейски страни. А рейтинговата агенция "Стандард енд Пуърс" ревизира перспективата по кредитния рейтинг на България от "стабилна" на "негативна" заради "слабите перспективи пред растежа в резултат от слабото вътрешно търсене и нестабилната политическа обстановка".

Застой, рецесия, рискове за финансовата стабилност?

Прогнозите на експертите за 2014-та година се колебаят в широк диапазон – от минимален растеж до нова рецесия. Някои дори виждат рискове за финансовата стабилност. За Петър Ганев е напълно възможно това да е най-добрата от последните години, ако се сбъдне "базовият сценарий", според който Европа тръгва нагоре, което дърпа и България. "От вътрешна гледна точка обаче политическата и социалната среда са доста негативни и не позволяват предприемането на каквито и да е адекватни реформи", казва той. Ганев вижда доста заплахи и за публичните финанси, като основната е свързана с поемането на много обещания в опит да се потушават политически "пожари".

"Ако правителството завие още повече към популизъм и удовлетворяване исканията на най-различни социални групи, за да си осигури подкрепа, е възможно нещата за бюджета да не изглеждат много розови. А до 2016-та се очертават осем поредни години на бюджетен дефицит. Буферите са използвани до максимум. Допълнителните дефицити и плащанията по дълга ще означават нови заеми", коментира Ганев. Той отчита наличието на институционални спирачки и фискални правила. "Както се е случвало обаче, ако властта е неразумна, спирачките не сработват", казва той и допълва, че на всичко отгоре общественото доверие в институциите е дълбоко ерозирало.

На този факт акцентира и професор Минасян, според когото догодина домакинствата не трябва да очакват нещо по-добро. "Практиката показва и теорията обобщава, че при отсъствие на доверие на населението и икономическите агенти към официалните държавни институции макроикономическите инструменти за управление престават да функционират. Освен това ако институциите не функционират качествено, ако случайни персони се наместват на възлови постове, тогава корупцията се разраства, некадърността и невежеството шестват безпардонно, предпоставките за социално-икономически просперитет се изпаряват", заключава Минасян.

Редакцията препоръчва