Една българска беда | Новини и анализи от България | DW | 07.02.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Една българска беда

Българската политика все повече заприличва на сцена, по която се разхождат болезнени лични амбиции, вместо конкретни общественополезни и приемливи действия. Коментар на М. Иванова за свръхперсонализирането на политиката.

След няколко месеца ще отбележим 119-та годишнина от смъртта на един от големите и най-оспорвани български държавници - Стефан Стамболов. Събитията, които предхождат и предвещават жестокото му убийство, се разгръщат в подобна на днешната, настървена от взаимоненавист и ожесточение, разтерзана от политически слухове и интриги обществена среда. Казвам подобна, защото историческите събития не се повтарят, освен като фарс, както знаем, личностите не се копипействат, макар че разни изявени политически лакеи и откровени слагачи се опитваха да припишат държавническия и личностен мащаб на Стамболов и на наши съвременници.

Разместеният фокус

Свръхперсонализирането на политиката и тогава, и днес може и да съответства на националния ни манталитет и масовите очаквания за сеир, но за жалост носи най-вече беди и е свръхнепродуктивно. Дори развращаващо. Посочването с пръст на партийни лидери, нагнетяването на обществения живот и въздух единствено с характеристиките на техните персони, със слухове, митове, демонизации и словославещи патетики размества фокуса на нормалността и отнема от енергията за решаването на същинските проблеми.

Да, политическите лидери несъмнено трябва да бъдат "държани на светло" пред погледа на гражданите, изискванията към действията и думите им да са всекидневни, защото излъчени да управляват или опозиционерстват, те са натоварени с огромна отговорност. Но тъкмо тя се размива заради взаимни и скандални нападки и отклонява вниманието от неотложните и често непосилни за решаване задачи в дневния ред на България. Колкото и банално да е сравнението, на политическата сцена се разхождат фигури, чиито роли по презумпция са да провеждат, налагат и застъпват политики, леви или десни според случая и убежденията им, а не да водят почти ръкопашни персонални битки, да разиграват фарсове и трагикомедии, движени от задкулисия, егоцентризъм, икономическа алчност и откровена посредственост, които ние да сме длъжни да понасяме всекидневно.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

От лоши по-лоши практики

Свръхперсонализирането е лоша обсебеност: отнема от хоризонтите и възможностите да се реализира работеща и конкретна политика, изключва гражданите и проблемното им съществуване от дневния ред. Примерите са навсякъде: "процъфтяването" на битовата престъпност, грабежите и убийствата, от които всеки ден ни настръхват косите, сякаш не кореспондират с работата на МВР. От изявленията на настоящия министър схващаме, че разобличаването на предишния е цел с приоритетно значение. Предложението на президента за референдум заедно с изборите за европейски парламент също отприщва "персонална стрелба", започва се с ново преброяване на имоти, разпространение на деморализиращи слухове и прочие персонализиращи антистратегии, вместо идеята да се възприеме като отправна точка за въвличането на българските граждани в собствения им живот и решенията за него, или дори като първа стъпка по възпитание в гражданска култура.

Свръхперсонализирането тенденциозно и подмолно внушава криворазбрана апатия: от нас не зависи нищо, ние за нищо не ставаме, ама дано дойде някой "да ни оправи".

Редакцията препоръчва

Реклама